4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1101/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№644
гр.София, 11.10. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1101/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Цв.З. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, постановено на 01.07.2010 год. по гр.дело № 8544/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 07.01.2009 год. по гр.дело № 16749/2008 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата 13 884,27 лева, представляваща частично неизплатена цена на стока по три фактури от 2006 год., както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница за периода от 03.06.2006 год. до 10.06.2008 год., която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения,че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК като не конкретизира на коя от изброените в закона хипотези се позовава. Без да формулира изрично материалноправния или процесуален въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и без да изложи конкретни доводи жалбоподателят счита, че съдът в противоречие с постоянната практика на ВКС неправилно е приложил закона, като е счел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.327 ТЗ, приемайки, че престацията за заплащане на цената по процесните фактури е дължима, въпреки че ответникът не разполага с оригиналните екземпляри, за да вземе становище по тяхната достоверност. Позовава се на приложени към жалбата: определение № 81/17.11.2008 год. по т.дело № 422/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и решение на Софийски районен съд, постановено на 31.05.2009 год. по гр.дело № 18582/2008 год.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С въззивното решение в обжалваната му част е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.327, ал.1 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати на ищеца сумата 13 884,27 лева, представляваща частично неизплатена цена на стоки по процесните три броя фактури. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за търговска продажба, че ответникът е закупил стоката по процесните фактури, които съдържат необходимите реквизити и са двустранно оформени с подписите на продавача и купувача, при което положение ответникът дължи неизплатения остатък от цената. Съдебният състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на нормите на чл.327 ТЗ относно изпълнението на задълженията по договора за продажба и чл.154 ГПК, уреждащ правилата за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от съществено значение за изхода на конкретното дело. К. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на касационната жалба. В случая отговора на въпроса за дължимостта на процесната сума като частично неизплатена цена на стоките по издадените и подписани от страните фактури и изпълнението на задълженията по договорна за продажба е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по делото. В тази връзка извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Приложеното към жалбата решение на СРС от 31.05.2009 год. по гр.дело № 18582/2008 год. не обосновава основание за допускане по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по делото /не е доказана облигационна връзка между страните по делото/, а не от противоречиво разрешаване на правен въпрос, който е предмет на настоящото дело. Що се отнася до представеното определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК по т.дело № 422/2008 год., същото не представлява съдебна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, постановено на 01.07.2010 год. по гр.дело № 8544/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!