6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София 11.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1071 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила са касационни жалба от двете страни.
С решение № 1565 от 26.10.17г.по в.гр.дело № 910/17г.на Варненския окръжен съд е отменено решение № 415/6.02.17г.по гр.дело № 16222/15г.на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Н. Г. срещу [фирма] иск за заплащане на разликата над 22 977.87 лв до 26 000 лв, претендирани на основание чл.200 КТ като обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата от смъртта на баща й Н. А. Г., настъпила на 26.01.15г.от трудова злополука,както и в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 7 397.06 лв до 7 603.95 лв мораторна лихва за периода от 26.01.15г. – 18.12.15г. и в отменената част е постановено друго,с което са присъдени допълнително още 3 022.13 лв обезщетение за неимуществени вреди и разликата над 7 397.06 лв до 7 603.95 лв обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от 26.01.15г.- 18.12.15г.
Решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на разликата над 26 000 лв до 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на разликата над 7 603.95 лв до 9 097.17 лв – обезщетение за забава за периода от 26.01.15г. – 18.12.15г.върху обезщетението по чл.200 КТ.
Ответникът [фирма] обжалва въззивното решение в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за ПТП, при което е пострадал работникът и служителят, съставляват ли груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ ?; 2.Трябва ли да се намали отговорността на работодателя, ако работникът е допринесъл за трудовата злополука, настъпила при пътнотранспортно нарушение с груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, като е извършил тежки нарушения на Закона за движение по пътищата ?; 3. Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия ?; 4.При определяне степента на съпричиняване вследствие допусната груба небрежност необходимо ли е да се съобразят като утежняващи отговорността обстоятелства професията на работника,характер на трудовите му функции,опита му като водач на МПС,когато тази работа е източник на повишена опасност от увреждане ? Кои са критериите за намаляване размера на обезщетението и степените на съпричиняване ?
Жалбоподателката – ищца А. Н. Г. чрез адв.Ц. И. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част относно размера на обезщетението за разликата над 26 000 лв до 100 000 лв.Счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, по следните въпроси: 1.Задължена ли е въззивната инстанция да изследва въпроса получено ли е обезщетение от правоимащите лица на друго основание и следва ли да се приспада полученото от присъденото от съда обезщетение?; 2.При иск по чл.200 КТ въззивната инстанция следва ли да обсъжда само заведената претенция по чл.200 КТ или следва да съобразява и обстоятелствата по обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност”,когяато трудовата злополука, причинила смъртта на едно лице е в резултат на ПТП?; 3.Пред кой съд следва да се определи окончателното обезщетение на правоимащите лица, когато същите като наследници на починало лице в резултат на ПТП и едновременно трудова злополука, имат право на иск по чл.200 КТ и на иск по чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане?.Поддържа още,че въпросът за размера на обезщетението е разрешен в противоречие със съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата А. Г. е наследник – дъщеря на починалия при трудова злополука на 26.01.15г. Н. Г., работил при ответното дружество като шофьор на товарен автомобил.На посочената дата, в работно време и при изпълнение на трудовите си задължения, Н. Г. е пътувал по път 1- 2 /Девня – Варна/,в посока към [населено място], управлявайки товарен микробус „Ф. К.”.В района на моста преди [населено място] водачът на насрещно движещия се в същото пътно платно,обратна лента за движение, микробус „Ф. Т.”- М. Л.,нарушил правилата за движение и навлязъл с левите си колела в насрещното движение, в резултат на което управляваният от бащата на ищцата товарен автомобил бил ударен в лявата си предна част,последван от втори удар в колелата на автомобилите, пострадалото МПС се завъртяло около оста си и аварирало,а водачът му – Н. Г. починал на място.С влязла в сила присъда по нохд № 1713/15г.на В. М. Л. е признат за виновен в това,че на 26.01.15г.е нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1,чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП и чл.47 ал.3 ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Г..Прието е още,че с разпореждане на ТП на НОИ – Варна от 25.02.15г.описаното ПТП било признато за трудова злополука.Установено е,че автомобилът на деликвента М. Л. е бил застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите”при ЗК [фирма] към дена на проишествието.От назначената ССчЕ е установено,че в полза на ищцата са изплатени следните суми във връзка с трудовата злополука: 3022.13 лв – наследствена пенсия от НОИ по КСО за периода 26.01.15г.- 18.03.16г.; 9 000 лв – платено застрахователно обезщетение от [фирма] /застраховател на работодателя за вреди на служителите/; 55 000 лв – обезщетение от [фирма] и 608.71 лв- разходи по погребението, платени от ответника.
Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата и е изложил съображения защо счита,че е неоснователно.Обсъдил е заключенията на автотехническите експертизи,при което е направил извод,че макар и пострадалият да е допуснал нарушение на нормата на чл.21 ал.2 ЗДвП, като е превишил разрешената скорост на движение /движил се е с 67.57 км/ч при ограничение на скоростта 30 км/ч/, то това нарушение не е допринесло за настъпването на пътния инцидент.Изложени са съображения, че при движение на пострадалия с 30 км/ч, той би се намирал 10-тина метра по-назад,което при скоростта на насрещния автомобил от 75.86 км/ч, при забраненото и неочаквано навлизане на последния в лентата на увредения и при наличието пред пострадалия на друг автомобил,ограничаващ видимостта, Г. е бил в абсолютна невъзможност да спре или да маневрира успешно в дясно, така че да избегне изцяло удара.
За репариране на доказаните вреди на ищцата от неимуществен характер съдът е определил сумата от 90 000 лв,като е счел,че е съобразена с критерия за справедливост,залегнал в чл.52 ЗЗД.От тази сума е приспаднал сумата от 64 000 лв – заплатено от двамата застрахователи обезщетение и е присъдил сумата 26 000 лв.
По касационната жалба на [фирма]:
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси,които се свеждат до въпроса дали пострадалият е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, водеща до съпричиняване на вредоносния резултат и съответно до намаляване на отговорността на работодателя.Отговор на този въпрос е даден в практиката на ВКС. В решение № 1026 от 18.12.09г.по гр.дело № 4001/08г.на І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е посочено,че съгласно чл.201 ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.В КТ няма дефиниция на понятието ”груба небрежност”, затова по аналогия следва да се приложи тестът на чл.11 ал.3 НК.Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана.Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост.Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислил да ги предотврати.В случая такива данни по делото няма. Наследодателят е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, изразяваща се в нарушение на правилата за движение по пътищата, която не е основание за намаляване на дължимото обезщетение.
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС.
Липсва обосноваване на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване,които са цитирани бланкетно.
По касационната жалба на А. Г.:
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.На първите два въпроса е даден отговор в практиката на ВКС.В решение № 321 от 26.04.10г.по гр.дело № 4161/08г.на ІV г.о.,постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието,че съгласно чл.200 ал.3 КТ когато се определя размерът на обезщетението, което работодателят дължи на увреден при трудова злополука работник за причинени му имуществени и неимуществени вреди,от общия размер на вредите трябва да се приспадне полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване.В решение № 190 от 26.07.13г.по гр.дело № 20/13г.на ІІІ г.о. е посочено,че при доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да определели размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работника поотделно на всеки от ищците, негови наследници, от което да приспадне платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните писмени доказателства. Прихващането на дължимото обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане на работника е и в съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетението е равностойно на действителните вреди.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с тази практика.
Третият въпрос не е разрешаван от въззивния съд,който е сезиран по иск с правно основание чл.200 КТ,предявен срещу работодателя на пострадалия работник. За яснота на касатора следва да се посочи, че в решение № 354 от 3.08.10г.по гр.дело № 714/09г.на ІІІ г.о.е прието,че законодателят не изключва обезщетяване на вредите,причинени на работник или служител от трудова злополука или професионално заболяване, по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда- срещу прекия причинител с иск по чл.45 ЗЗД или срещу работодателя си с иск по чл.200 КТ. За едни и същи вреди обаче пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът му по чл.45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени вреди, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя по чл.200 КТ за същите вреди. Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия.
По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД също е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009 т. по гр.д. № 14/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр.д. № 16.09.2011 г. на ВКС,ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика установява, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноските следва да останат за сметка на страните,както са направени.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1565 от 26.10.17г.по в.гр.дело № 910/17г.на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.