4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 12.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4868 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2544 от 11.05.2016 година по гр.д. № 296/2016 година на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 36 от 10.02.2016 г. по гр.д. № 927/2015 г. на Петрички районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ, предявени от А. Х. А. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищецът е работел в ответното дружество на длъжност „шофьор” до 14.09.2015 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 41 от 11.09.2015 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 9 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено поради това, че на 09.09.2015 г. обслужващият персонал на автомобил „Рено” с д.к. № 7321 и шофьор ищецът А. К. е откраднал капак на кофа за смет на гражданин в обслужвания от сметосъбирачите район и въпреки нареждането на ръководителя, ищецът не е върнал капака на кофата, както и за това, че не е изпълнил задълженията си да почиства предоставения му за управление ямопочистващ автомобил, което е довело до затлачване на помпата, затормозяване на двигателя и ощетяване на клиентите с отчетено по-голямо извозено количество смет. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона – в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е поискал и приел от работника обяснения за нарушенията и в нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, тъй като не е посочен период на извършване на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължението за почистване на управлявания автомобил. Независимо от това, съдът е приел, че не е доказано и извършването на дисциплинарните нарушения. Приел е, че в периода от месец април до месец юли ямопочистващата кола е била управлявана от друг работник, поради което не е установено по безсъмнен начин, че запушването на цистерната е в резултат на пропуски на ищеца; че не е установено и че именно ищецът е отнел капака на кофата за смет; обратно – установено е, че след като му е било разпоредено да върне капака, той е изяснил кой от сметосъбирачите го е взел, открил е капака в сметосъбирачния автомобил и е уведомил за това ръководителя си. Прието е, че доколкото ищецът не е упражнил достатъчен контрол над работата на екипа сметосъбирачи, което е довело до инцидента с изчезналия капак на кофа за смет, то наложеното наказание е несъответно на допуснатото нарушение, поради което се явява в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ. Искът за отмяна на дисциплинарното наказание е уважен като основателен, а с оглед обусловения им характер, като основателни са уважени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3102,39 лева.
В касационната жалба против решението на Благоевградски окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: длъжен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви по съществото на спора, когато при условията на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение; спазено ли е изискването на чл. 193, ал.1 КТ, когато работодателят е поискал обяснения за нарушенията от работника непосредствено преди връчване за заповедта за нарушение; какъв е времевият обхват на понятието „разумен срок” за даване на обяснения по чл. 193, ал.1 КТ; ценят ли се като доказателство обясненията на работника за неизгоден за него факт – признание, че обяснения са му поискани и знае за какво му е наложено дисциплинарното наказание и изпълнени ли са изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, когато заповедта препраща към друг документ, който е известен на уволнения работник. По приложението на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 195, ал.1 КТ и чл. 272 ГПК е приложена съдебна практика – решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. Х. А. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 272 ГПК е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, предвидената в текста на чл. 272 ГПК възможност за въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционното решение е приложима при пълно съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции. И в този случай обаче, въззивният съд е длъжен да изготви собствени мотиви по всички въведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение – в този смисъл и приложените към касационната жалба решение № 268 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 191/2011 г. на ІІ г.о. ВКС и решение № 11 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 471/2011 г. на ІІ г.о. ВКС, в което е направено разграничение между задълженията на въззивния съд при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. и ГПК (отм.). Съобразявайки установената съдебна практика по приложението на чл. 272 ГПК и чл. 269 ГПК, при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е изложил мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и при констатацията за съвпадение на фактическите и правните му изводи с тези, изложени в мотивите на първоинстанционното решение е препратил към тях по останалите въпроси по предмета на делото, в т.ч. по въпроса доказано ли е извършването на дисциплинарните нарушения,
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, а именно спазено ли е изискването на чл. 193, ал.1 КТ, когато работодателят е поискал обяснения за нарушенията от работника непосредствено преди връчване за заповедта за нарушение; какъв е времевият обхват на понятието „разумен срок” за даване на обяснения по чл. 193, ал.1 КТ; ценят ли се като доказателство обясненията на работника за неизгоден за него факт – признание, че обяснения са му поискани и знае за какво му е наложено дисциплинарното наказание и изпълнени ли са изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, когато заповедта препраща към друг документ, който е известен на уволнения работник. Всички тези въпроси са неотносими към изводите на съда по приложението на чл. 193 КТ относно дисциплинарното наказание, наложено за непочистване на предоставения за управление автомобил, довело до затлачване на помпата, затормозяване на двигателя и ощетяване на клиентите с отчетено по-голямо извозено количество смет, по отношение на което нарушение работодателят изобщо не е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Съдът е съобразил, че при липса на доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че работодателят е уведомил работника за констатираното нарушение, то уволнението е незаконно и подлежи на отмяна съгласно чл. 193, ал. 2 КТ само на това основание. Съобразил е, че както от свидетелските показания, така и от дадените от ищеца обясненията в хода на съдебното производство не се установява преди налагане на дисциплинарното наказание да са поискани обяснения за нарушението, поради което е без правно значение какъв е разумният срок за даване на обяснения, как следва да се ценят признанията на страната и дали заповедта за уволнение препраща към друг документ, известен на работника.
Повдигнатите въпроси по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ не дават основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на наказанието, наложено за нарушението кражба на капак на кофа за смет. Независимо от изводите си за нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, съдът е изложил мотиви по съществото на трудовия спор, приемайки, че не е установено ищецът да е извършил лично това нарушение, а доколкото като шофьор – ръководител на сметосъбирачния екип не е предотвратил нарушението, то ценено при условията на чл. 189 КТ наложеното наказание не се явява съразмерно на извършеното. Разрешението на въпросите, касаещи изпълнението на изискването за приемане на обяснения от провинилия се работник и мотивиране на заповедта за уволнение не могат да рефлектират върху изводите на съда по съществото на спора, поради което не се явяват обуславящи изхода на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор от 31.08.2016 г. за правна помощ с адвокат В. Г. П. от Адвокатска колегия, [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2544 от 11.05.2016 година по гр.д. № 296/2016 година на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. Х. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: