Определение №644 от 12.7.2012 по ч.пр. дело №272/272 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 644
София, 12.07.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия ,второ търговско отделение , в закрито заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 272 по описа за две хиляди и дванадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на В. П. В. , чрез процесуалния му представител – адв.М.С. , против определение № 126 / 05.03.2012 год. по ч.т.д. № 773 / 2011 год. , с което е потвърдено определение № 695 / 25.11.2011 год. по т.д.№ 122 / 2011 год. на Силистренски окръжен съд , търговско отделение . С потвърденото определение е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против [фирма] иск по чл.74 от ТЗ като недопустим , поради липса на процесуалноправна легитимация на ищеца, като съдружник към датата на Общото събрание на дружеството – 6 юли 2009 год. , чиито решения атакува с иска си . В мотивите на въззивното определение са споделени съображенията на първоинстанционния съд, че с получаване изявлението на кредитор на ищеца , за прекратяване качеството му на съдружник във [фирма], на основание чл.517 ал.3 ГПК , са настъпили правните последици на прекратяването . Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд, като сочи , че цитираната в подкрепа на същите съдебна практика – реш. № 26 / 09.02.2007 год. по т.д.№ 520 / 2006 год. на ВКС, І т.о. , не е задължителна такава . Обуславя хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос , обобщен и конкретизиран в съответствие с правомощието на настоящата инстанция , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : Изявлението на взискателя , за прекратяване участието на длъжника –ограничено отговорен съдружник в дружеството , при прилагане изпълнителния способ по чл.517 ГПК / изпълнение върху дял от търговско дружество / , прекратява ли качеството му на съдружник с достигането си до адресата ? . В обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи липсата на задължителна съдебна практика , при непълнота и неяснота на нормата на чл.517 ал.3 изр. първо ГПК , относно правните последици на изявлението на взискателя . Като довод в подкрепа на противно на даденото от въззивния съд тълкуване , жалбоподателят сочи липсата на срок ,считано от налагането на запора по чл.517 ал.1 ГПК и до отправянето на волеизявление за прекратяване на качеството на длъжника като съдружник , т.е. възможна едновременност в осъществяването на двете действия . Страната поддържа предупредителна функция на изявлението на взискателя – че ако членството на съдружника не бъде прекратено по предвидения в ТЗ ред и стойността на дела му не се изплати по изпълнителното дело в полза на взискателя , последният ще упражни правото си на иск по чл.517 ал.3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната частна жалба . Намира , че не са обосновани предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение . Споделя мотивите на цитираното решение № 26 / 09.02.2007 год. по т.д.№ 520 / 2006 год. на І т.о. на ВС , постановено по приложението на чл.398б ал.3 ГПК / отм./, аналогична на текста на чл.517 ал.3 ГПК , че прекратяването на членството на съдружника – длъжник е предпоставка за правото на кредитора да търси равностойността на дела му от имуществото на дружеството .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав намира следното :
Формулираният въпрос покрива общия критерий за допускане на касационното обжалване , съгласно т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда за прекратяване на производството , поради недопустимост на иска , с оглед липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца за защита срещу решения на ОС на дружеството – ответник , взети след прекратяването на качеството му на съдружник . Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. т.3 от ГПК.Липсата на задължителна съдебна практика не съставлява достатъчно основание да се приеме допускане на касационното обжалване, при липса на противоречива такава по приложението на чл.517 ал.3 предл. първо ГПК, както и при несподеляне от настоящия състав на съображение за наличието на последователна , но неправилна съдебна практика, подлежаща на преодоляване . Възприетото в реш. № 26 / 09.02.2007 год. по т.д. № 520 / 2006 год. на І т.о. на ВКС последователно се споделя в практиката на ВКС и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. / така опр. № 283 / 28.05.2009 год. по т.д.№ 171 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС , опр. № 70 / 06.11.2008 год. по т.д.№ 331 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. / . Съгласно съобразеното от въззивния съд решение , приложено аналогично към новата, но напълно идентична правна уредба , чл. 517 ал.3 предл. първо ГПК урежда самостоятелно право на кредитора – взискател да прекрати членството на ограничено отговорния съдружник , като необходима предпоставка за събиране на вземането си от равностойността на дела му . Тримесечният срок по чл.517 ал.3 пр. второ ГПК е предоставен за предприемане действия от дружеството, с оглед осуетяване предявяването на иска на основание същата разпоредба – чрез удовлетворяване на взискателя или изплащане припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по реда на чл.125 ал.3 ТЗ . Съвкупно – връчването на изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник и изтичането на предвидения законов срок , без удовлетворяване на кредитора , констатирани от съдия – изпълнителя, са предпоставка за издаване на постановлението за овластяването му , за предявяване на иска по чл.517 ал.3 пр. второ ГПК / реш.№ 347 от 04.05.2005 год. по т.д.№ 631 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС по приложението на чл.398б ал.3 изр.второ ГПК /. Предупредителна функция на изявлението на взискателя, споделяна от жалбоподателя , предпоставя прекратяване на качеството – съдружник от самото дружество, за което липсва съответно правно основание в закона . Неприложима е хипотезата на чл.125 ал.2 ТЗ , упражнима по волята на съдружника , както и хипотезата на чл.126 ал.3 ТЗ – с оглед законовите основания за изключване на съдружник между които настоящата хипотеза не попада . Не може да се приеме , че визираният от разпоредбата тримесечен срок , считано от връчване изявлението на взискателя за прекратяване качеството съдружник на длъжника , респ. изтичането му без удовлетворяване на кредитора, съставлява отлагателен срок за настъпване на правните последици на прекратяването , тъй като в рамките на същия и ако не би настъпвало прекратяване на основание самото волеизявление на взискателя , за дружеството се явява препятствана правната възможност за удовлетворяването на взискателя от стойността на дела на съдружника , определена по реда на чл.125 ал.3 ТЗ , с оглед преждеизложените съображения за липса на правно основание за прекратяване членството му от самото дружество . Следователно , това тълкуване лишава дружеството от един от възможните способи за избягване предявяването на иска на взискателя за прекратяването му , в предоставения от закона срок за това , освен по волята на длъжника – съдружник . Това действие , обаче, същият би могъл да предприеме доброволно и без изпълнителния способ по чл.517 ГПК . Последиците за дружеството по чл.517 ал.3 ГПК , обаче , не би следвало да се предпоставят от волята на длъжника – съдружник . Несъстоятелен е довода за значението на липсата на уреден от закона срок между изпращането на запорното съобщение и изявлението по чл.517 ал.3 пр. първо ГПК , с което се накърнявала защитата на длъжника – съдружник .Отделно от обстоятелството за каква конкретна защита става въпрос , двете действия имат различни и напълно съвместими функции : запорното съобщение налага забрана за дружеството да изплати дела на съдружника – длъжник , а изявлението – прекратява това му качество.
С оглед горното , Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 126 / 05.03.2012 год. по ч.т.д. № 773 / 2011 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение .
Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top