О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 17.11. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 573 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 21947/26.VІ.09 г. на „С” ООД-гр. Шумен, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. С. от АК-Варна, против определение № 1* на Варненския ОС, ГК, от 15.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1111/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това търговско д-во срещу първоинстанционното определение № 5* от 13.ІV.2009 г. на Районен съд-Варна по гр.д. № 513/07 г.: за отказ да бъде допуснато обезпечение на иск с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чиито предмет е било установяването, че ответното д-во, обявено в н. , не било собственик на недвижими имоти, описани в общо 9 пункта по исковата му молба, съдържаща и особено искане по чл. 389 ГПК.
Оплакванията на търговеца-частен касатор са за неправилност на атакуваното въззивно определение на Варненския ОС, поради постановяването му както в нарушение на материалния, така и на процесуалния закон, като с оглед това се претендира касирането му и /независимо от довода за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила/ постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по особеното искане на „С” ООД-гр. Шумен с правно основание по чл. 389 ГПК, което да бъдело уважено.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното свое определение бил този „за защитата на правата на трети лица, засегнати от незаконосъобразен съдебен акт, постановен в хода на пр-во по н. , в което тези трети лица не са участвали”. В тази връзка налице било противоречие с Опр. № 108 от 9 март 2009 г., постановено от ВКС, ІІІ-то г.о. по ч. гр. д. № 105/09 г. От друга страна, положителното разрешаване от ВКС на въпроса „допустимо ли е чрез обезпечение на предявен иск да се търси защита срещу незаконосъобразно разпореждане на съд по несъстоятелността, засягащо права върху недвижим имот”, бил такъв от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото.
Ответното по частната касационна жалба „Д” АД-Разград /в несъстоятелност/ не е ангажирало становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените от представителя на ищцовото „С” ООД-гр. Шумен оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да била подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския ОС, частната касационна жалба на „С” ООД-гр. Шумен, ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане – т.е. без въобще да се обсъжда налице ли е приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
С атакуваното определение на въззивната инстанция не се дава разрешение по същество на друго производство, защото естеството на отказаното да бъде допуснато обезпечение /по реда на чл. 389 ГПК/ е такова на привременна мярка, чието съществуване е винаги вторично, т.е. обусловено от висящността на процеса по заведеният от търговеца-настоящ частен касатор отрицателен установителен иск срещу несъстоятелното дружество от Разград. Следователно предмет на частната касационна жалба на „С” ООД-гр. Шумен се оказва съдебен акт, подлежащ само на двуинстанционно разглеждане. Това означава, че по отношение възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които той се произнася по частни жалби срещу такива определения само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Ето защо наличие на която и да е от двете релевирани от частния касатор предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се до евентуално наличие на приложно поле на частното касационно обжалване, в настоящата хипотеза въобще не следва да бъде обсъждано.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „С” ООД-гр. Шумен, подадена против въззивното определение № 1* на Варненския окръжен съд, ГК, от 15 юни 2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1187/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 573 по описа за 2009 г.