1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
гр.София, 18.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3001/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Денка Н. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 325 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 3393/ 2012 г. С него е потвърдено отчасти и е отменено отчасти решение на Асеновградски районен съд по гр.д.№ 1026/ 2012 г. и като краен резултат предявеният от жалбоподателката против А. Д. И., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], иск, квалифициран по чл.128 КТ, е уважен до размер 126,28 лв, а за разликата до 6 966,28 лв, е отхвърлен.
Ответникът по делото – А. Д. И., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] – не се е възползвал от правото да обжалва въззивното решение, поради което в осъдителната част същото е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ищцата Денка Д. повдига процесуалноправният въпрос допустими ли са свидетелски показания за установяване на факта на плащане на трудово възнаграждение и материалноправният въпрос има ли значението на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 КТ неподписано от работника изявление в книга за разходи на търговеца работодател. Според жалбоподателката въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли решението му да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по жалбата страна – А. Д. И., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], оспорва жалбата. Според нея в обжалваното решение не са давани отговори на поставените от касатора въпроси, а противоречие с практиката не може да бъде обосновано с определения на състави на ВКС, на каквито се позовава касаторът.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че ищцата е заемал длъжността „барман” в предприятието на ответната страна, като правоотношението е прекратено от работодателя с предизвестие, връчено на 14.03.2012 г. Непосредствено след това от предприятието на работодателя изчезнала книгата с ведомости за заплати, а ищцата подала сигнал до Инспекцията по труда, че още от момента на назначаването й като барман (преди повече от две години) и до момента на уволнението й не е получавала трудово възнаграждение. Непосредствено преди изчезването на ведомостите, служител на Инспекцията по труда извършил проверка, при която ги огледал и констатирал обстоятелството, че в никоя от тях (за изплащане на трудово възнаграждение за съответния месец) няма липсващи подписи на който й да е от служителите [фирма]. Въз основа на свидетелските показания и на тетрадка за приходите и разходите в обекта, съдът е приел за доказано, че ищцата е получавала авансово дължимите трудови възнаграждения и (освен за сумата 126,28 лв) искът за заплащане на такива се явява неоснователен.
При тези мотиви на въззивната инстанция процесуалноправният въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с обвързващата практика на ВКС. Основателно е възражението на ответната страна, че определенията на състави на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК, не съставляват „съдебна практика” по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК (в тази насока е задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това е без значение какви са мотивите в представените от касатора определения, те не могат да обосноват нито наличие на предпоставките по т.1, нито по т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК. Що се касае до представеното решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 2715/ 2008 г., то формира практика на ВКС, но тази практика не е в противоречие с крайните изводи в обжалваното решение. В актът на ВКС е посочено, че получаването на трудови възнаграждения може да се доказва не само с подпис във ведомостта и срещу разписка, но и с подписани от ищеца разходни касови ордери. Това решение не третира въпроса за допустимостта на свидетелски показания относно същия факт. Действително, разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК принципно изключва свидетелските показания като източник на доказателства за установяване на плащането на трудово възнаграждение, но тази забрана отпада, ако документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, която иска свидетелите (чл.165 ал.2 ГПК). Именно наличието на тази хипотеза е приел въззивният съд в процесния случай, поради което не може да се счете, че актът му противоречи на посоченото от касатора решение на ВКС, ІV г.о.
А що се касае до въпроса има ли значението на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 КТ неподписано от работника изявление в книга за разходи на търговеца-работодател, той не обуславя въззивното решение. Съдът не е изложил съображения, че писмените изявления в тетрадка на ответника, чието авторство от ищцата е установено, имат значение на разписка. Той е ценил фактът на вписванията с оглед свидетелските показания и останалите установени по делото обстоятелства и въз основа на анализа на всички доказателства в тяхната съвкупност, е стигнал до извод, че ищцата е получила дължимото й трудово възнаграждение. Но той не е формулирал извод, че вписванията имат значение на разписка по чл.270 ал.3 КТ и въпросът, дали двата документа могат да се приравнят, е без значение за крайния резултат, до който съдът е стигнал.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 325 от 22.02.2013 г. по гр.д.№ 3393/ 2012 г. в отхвърлящата иска част.
ОСЪЖДА Денка Н. Д. да заплати на А. Д. И., в качеството и на едноличен търговец с фирма [фирма], сумата 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: