О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
С., 18.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 750 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] срещу въззивното Решение № 753 от 09.05.2012 год. по гр.д.№ 3402/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбите на Е. Х. Г. и на ЗД [фирма] срещу Решение № 4821 от 06.11.2009 год. по гр.д.№ 3842/2007 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е уважил до размера на 45559.50 лв. предявеният от Г. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.208 ал. 1 КЗ – заплащане на застрахователно обезщетение за увреждането на автомобил м.”N.” мод.”X-T.”, произтичащо от валидно сключена автомобилна застраховка „Каско”, покриваща периода към 09.09.2006 год. – датата на застрахователното събитие.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице пълно погиване на застрахованата вещ („тотална щета”), но поради предположението, че автомобилът е във владение на застрахования, нему се дължат 70% от застрахователната сума. Отхвърлил е иска за сумата над 45559.50 лв. и до предявения размер от 67085 лв. Присъдил е обезщетение за забава, съобразно уважената част на иска.
Решението на Софийски градски съд е обжалвано и от двете страни по делото, съответно в частта с която искът е бил отхвърлен/уважен.
Последователно подържаната теза на ищеца е, че преобръщането на автомобила на черен път е в резултат на надлъжния наклон на терена 18о, както и на дълбоките коловози. Тезата на ответника, обусловила отказа му за заплащане на обезщетение е, че Г. е управлявал автомобила по път, чийто наклон надвишава техническите характеристики на автомобила (31о), което съставлява основание по чл.4 ал.1 т.19 от ОУ. В хода на първоинстанционното производство (протекло по реда на ГПК-1952 год.), както и пред САС е подържал и основанието – „груба небрежност” по смисъла на чл.4 ал.1 т.4 от ОУ.
Съставът на САС е събрал доказателства относно владението на автомобила и състоянието му, към момента на изготвянето на експертизата. Присъдил е на Г. остатъка от обезщетението, позовавайки се на недоказаност на тезата на застрахователя за поведение на застрахования, изключващо отговорността му.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на три въпроса: 1./ Как следва да се тълкува понятието „груба небрежност”, като форма на вината в гражданското право; 2./ Следва ли при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета на МПС и с оглед принципа на еквивалентност на дължимото обезщетение спрямо действителния размер на щетата, определен към датата на застрахователното събитие, да се приспадне стойността на запазените части и има ли съдът правомощието при произнасяне по иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ с решението да прехвърли собствеността върху запазените части на автомобила върху ответника, без да са налице доказателства за съглашение в този смисъл?; 3./ Може ли съдът да реши значим по делото въпрос, като се позове в решението си на част от експертно заключение в което се съдържа отговор на задача, която не е допусната от съда при разглеждане на делото?.
Не е представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Първият въпрос, касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Решение № 18/2012 год. по гр.д.№ 434/2011 год. на ВКС-ГК, ІІІ г.о.; Решение № 348/2011 год. по гр.д.№ 387/2010 год. на ІV го. На ВКС; Решение № 79/2012 год. по гр.д.№ 673/2011 год. на ІV г.о. и Решение № 510/2010 год. по гр.д.№ 1923/2009 год. на ІV г.о.
По отношение на този въпрос, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Преди всичко, въпросът е поставен общо и единен гражданскоправен критерий за понятието „груба небрежност” не може да има. Въззивният съд е основал становището си за липса на груба небрежност при управлението на автомобила от страна на застрахования, позовавайки се на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Счел е, че такава би била налице при „виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушение на правилата за движение по пътищата при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество”. Посочената по-горе задължителна съдебна практика разглежда понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, но независимо от това, противоречие със становището на САС (при отчитане на спецификата на управлението на МПС) липсва.
Представеното Решение № 1003/1968 год. по гр.д.№ 291/68 год. на І г.о. на ВС на НРБ не съставлява задължителна съдебна практика и е неясно към кой от посочените въпроси се отнася.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с произнасянето по втория от посочените въпроси. Ще следва да се отбележи, че във втората си част той е по-скоро риторичен и няма отношение към спора, доколкото САС не е „прехвърлил автомобила с решението си”, каквото е твърдението на касатора. Доказателства относно наличието на запазени автомобилни части и тяхната стойност, са събрани по искане на ЗД [фирма] с оглед възражението му, съдържащо се в отговора на въззивната жалба. Въззивният съд се е произнасял по това, налице ли е тотална щета или не с оглед присъждане на пълния размер на застрахователното обезщетение или % от него, така, че „приспадане на стойности” от страна на въззивния съд не е направено, доколкото пред него е стоял само въпросът дали е налице тотална щета или не.
Третият от поставените въпроси не е свързан с конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК, но той няма и белезите на правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Нито едно от експертните заключения не е било оспорено от ЗД [фирма], вкл. и по възражение, че експертът се е отклонил от задачата си. Въпросът по естеството си, съставлява твърдение за допуснато от САС процесуално нарушение – чл.281 т.3 ГПК, каквото твърдение в производството по чл.288 ГПК не може да бъде разгледано.
За пълнота на изложението, ще следва да бъде посочено следното: Съдебното дирене пред САС е приключило на 28.03.2012 год. Съдебното решение е постановено на 09.05.2012 год. Касационната жалба е депозирана на 22.06.2012 год. и делото е насрочено в з.з. на 03.06.2013 год. На 27.05.2013 год., преди произнасянето по настоящето дело, касаторът е депозирал молба с приложен договор за продажба на лек автомобил, от който е видно, че на 21.09.2012 год. Е. Г. се е разпоредил с процесния „N.” мод. „X-T.” за сумата 5000 лв.
Нито в производството по чл.288 ГПК, нито в евентуално производство по чл.290 ГПК за ВКС съществува процесуалната възможност да приема доказателства или да съобразява решението си с настъпили след постановяване на въззивния акт факти по делото, извън изрично посочените в закона.
Разноски от ответника по касация не са претендирани.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 753 от 09.05.2012 год. по гр.д.№ 3402/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.