4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
гр. С., 02,12, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 2019 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. И. Н. против определение № 120, постановено на 29. 04. 2015 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д. № 1208 по описа на съда за 2014 г., с което на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от частния жалбоподател срещу въззивно решение № 19356 от 19. 12. 2014 г. по в.т.д. № 12828/2014 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се отмяната му и допускането на касационно обжалване на обжалваното от частния жалбоподател въззивно решение. Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Касационната жалба е подадена след влизане в сила на 21. 12. 2010 г., на изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК, обн. в ДВ бр. 100 от 2010 г. и преди влизането в сила на 07. 07. 2015 г. на изменението на същия текст, обн. в ДВ бр. 50 от 2015 г., поради което и по отношение на процесните правоотношения се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, във вариант, съобразно посочените изменения от 2010 г. Съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК постановява, че размерът на цената на иска при искове за парични вземания, каквито са и процесните, е размерът на търсената сума. Противно на оплакването на жалбоподателя в частната му жалба, касационният състав, за да остави касационната жалба без разглеждане не е приел, че цената на иска е 8200 лв., а ясно е възпроизвел обстоятелството, видно от обжалваното въззивно решение, че със същото е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу ответника по делото, частично за сумата от 8200 лв. (част от предявения иск в общ размер на 10000 лв.), като погасена чрез прихващане. Цената на иска безспорно е 10000 лв. и като такава, съобразно ясната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК, постановеното по делото въззивно решение би подлежало на касационно обжалване само в случай, че делото е гражданско, но не и в случай, че същото е търговско. В конкретния случай делото е търговско, доколкото предмет на иска е осъждането на ответника – търговско дружество с ограничена отговорност – търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, да върне на ищеца парична сума – предмет на делото и цена на иска, дадена от ищеца на ответника с оглед сключването между тях на търговска сделка – покупко-продажба на автомобил. По силата на законоуредения с разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ субективен критерий за класифициране на сделките като търговски, процесната сделка е търговска за ответника, доколкото не се спори, видно е и от обстоятелствата по делото, включително от изрично заявените от ищеца – касатор такива в исковата му молба, и в последващите му изявления по делото, че ответникът – търговец осъществява по занятие търговски продажби на автомобили. Доколкото друго не е предвидено в ТЗ, същата сделка, съобразно разпоредбата на чл. 287 от с.з. е търговска и за двете страни. Дело с предмет връщане на получена от ответника – търговец сума, дадена му от ищеца с оглед неосъществена или развалена търговска сделка между тях, също е търговско. Като постановено по въззивно търговско дело с цена на иска точно 10000 лв., включваща се в определението на закона в чл. 280, ал. 1 ГПК „… до 10000 лв.“ за търговски дела, като ненадвишаваща така законоустановената сума, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Поради изложеното, частната жалба с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение, с което касационната жалба на частния жалбоподател е оставена без разглеждане, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
Ответникът по жалбата не претендира разноски.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120, постановено на 29. 04. 2015 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 1208 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: