О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 644,
гр.София, 26.07.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1170 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. Г. В. е подала касационна жалба срещу решение № 467 от 11. 02.2011 г. на Окръжен съд, [населено място] , Гражданска отделение постановено по гр.д. № 20101200500208 от 2010 г. както в частта , с която е оставено в сила решение № 180 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 749 от 2007 г. по описа на Гоцеделчевския районен съд, така и в частта, с която е изменена сумата, с която следва да се допълни запазената й част. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
С изложението по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК което е представено към жалбата, П. Г. В. поставя следните два процесуални въпроса: за приложението на чл.272 ГПК и по чл.188, ал.1 ГПКС/отм./ . Навеждат се и оплаквания за неправилност на решението.
Ответника Д. Г. Ц. не е представило отговор.
Касационната жалба е допустима за което е постановено определение № 533 от 21.11.2011 г. по ч. Гр.д. № 327 от 2011 г. на ВКС, 2 г.о.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, за които има произнасяне по реда на чл.290 ГПК- Определение № 1112 от 8.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 364/2011 г., 4г.о.
Благоевградския окръжен съд се е произнесъл по предявеният от касаторката иск по чл.30 от Закона за наследството , като е намерил, че с извършеното дарение с н.а. №…., т…., н.д. №…. от …. г. на 2/3 идеални части от дворно място , представляващо парцел …., кв….. по плана на [населено място] ведно с 2/3 идеални части от втория жилищен етаж и пристройката на ответника нейн брат Д. Г. Ц. от техния баща е извършено накърняване на запазената й част от наследството. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.32 от ЗН и ползвайки специалните знания на Х. И. Г. е определил , че стойността на наследствената маса е 102 869 лв. Съгласно чл.29, ал.1 ЗН разполагаемата част на техния баща –наследодател при две деца е 1/3 идеална част от имота , а запазената част на касаторката е 1/3 идеална част и другата 1/3 идеална част е запазената част на нейния брат. Съабразявайки се с общата сума на наследството и на база нейната квота е определена стойността на запазената й част. Приложена е и разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН. Механизма за определяне на разполагаемата и запазената част са разяснени в Постановление № 1 от 26.V.1984 г. по гр. д. № 1/84 г., Пленум на ВС, което не е загубило своето значение. В Постановлението е посочено , че когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, съгласно чл.28 ЗН той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Ако се разпореди със завещание или чрез дарение с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част – чл.30 ЗН. Наследници със запазена част съгласно чл.28 ЗН са низходящите, родителите и съпругът. Размерът на запазената им част е определен в чл.29 ЗН както в зависимост от родството на наследодателя с призованите към наследяване наследници със запазена част, така и съобразно броя им. Определянето става по два начина – в някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други е посочен размерът на разполагаемата част, а останалата част от наследството е запазена част на призованите към наследяване наследници със запазена част. Запазената част на низходящите, когато наследодателят е оставил две деца или низходящи от тях съэгласно чл. .29, ал.1 ЗН е 2/3 идеални части , които се разпределят между тях. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените в жалбата въпроси , тъй като те не са определящи за крайния резултат по делото. Основно не се поставят въпроси касаещи факултативното касационно обжалване ,а се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са различни от общите основания за неговата неправилност каквито всъщност се навеждат в настоящото изложение на касаторката. Това е така, защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В настоящия случай в изложението са поставени въпроси, които са касационни оплаквания, но не и основания за допускане на касационно обжалване.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК тъй като по изразеното в решението становище не съществуват противоречия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 467 от 11. 02.2011 г. на Окръжен съд, [населено място] , Гражданска отделение постановено по гр.д. № 20101200500208 от 2010 г. по касационната жалба на П. Г. В. при условията на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: