О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София,27.07.,2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 100 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. с. а. “В” срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 24.06.2008г. по гр.д. №912/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС съдът се е произнесъл по въпроса може ли ,доколкото в акт за държавна собственост са описани само сгради,но не и теренът,в който тези сгради подадат,да се направи обоснован извод,че с акта се предоставя ползуването на имота като цяло /сгради и терен/,по въпроса кога и по какъв начин е станало предоставянето на държавен терен в полза на ищеца. Поддържа също така,че е налице и процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно въпросът за необходимостта въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и необходимостта да бъде извършен косвен съдебен контрол върху допустимостта,законосъобразността и валидността на оспорените административни актове.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Б. Ж. Б.,Радка Ж. Д. , М. Ж. С. и М. Х. Т. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът е изложил основанията за допускане на касационното обжалване само формално без да ги мотивира.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Община Н. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване,тъй като от страна на касатора не са изложени съображения в тази насока.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 24.06.2008г. по гр.д. №912/2007г. Бургаския окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковете,предявени от НСА”В” против Община Н.,Атанас С. Р. ,София С. Ч. ,Илия И. Д. ,Румяна И. Д. ,Вяра К. Г. ,Мария А. Б. /починала в хода на производството пред въззивния съд и заместена от своите наследници по закон А. Н. К. и М. Н. Б. /,Агатоника Н. К. , М. Н. Б. ,Горица К. Б. ,Матю Щ. Б. ,Величка Щ. Х. ,Теокли М. Б. ,Нестор И. Т. ,Лиляна И. Т. ,Тодорка И. Т. ,Б. Ж. Б.,Радка Ж. Д. ,Иванка Ж. Б. /починала в хода на производството пред въззивния съд и заместена от своя наследник по закон М. Х. Т. /,Марина Ж. С. ,Веселин П. М. ,Тодор Г. А. ,Милена Г. А. ,Дорина П. Великова за признаване за установено,че държавата е собственик на посочените поземлени имоти по кадастралната карта на гр. Н. за м.”А”,находящи се на територията на НСА и предоставени й за оперативно управление и стопанисване.
Прието е,че при предявен положителен установителен иск ищецът следва да докаже наличие на твърдяно от него право на собственост върху процесния недвижим имот,като правата на ответниците се изследват само доколкото доказателствата за собственост,които те притежават,са противопоставими на установени права на ищеца. Прието е,че по правата на ответниците съдът не следва да се произнася,ако ищецът не е установил твърдените от него права.
Прието е,че съставените на 20.01.1974г. АДС №382 и АДС №383 установяват право на държавна собственост само върху построените сгради,но не и върху прилежащия към тях терен,тъй като към актовете за държавна собственост не са приложени скици и имотите не подадат в границите на територията,отразена на скицата към решение №К3-3/19.05.1977г. на К. по земята,с което е утвърдена окончателна площадка за изграждане на студентски учебно-спортен комплекс в гр. Н..
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,каквато е поддържаната от касаторатеза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика,а не с оглед преценка значимостта на сочените от касатора пороци на обжалваното решение,водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е евентуалната неправилност на въззивното решение,а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства,което обаче не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Поддържа се също така,че е налице противоречиво разрешаване на въпроси,касаещи основателността на предявения иск за конкретен имот с решение на ВКС №786/21.08.2007г.,постановено по гр.д. №945/2006г. от ІІ ГО,с което обаче постановеното от въззивния съд решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане,като са дадени конкретни указания с оглед допуснати от въззивния съд при първото разглеждане нарушения на съдопроизводствените правила. Доколкото спорът не е решен по същество обаче, не е даден конкретен отговор на материалноправни въпроси,които да са идентични с разглежданите по настоящето дело,а доколкото указанията по приложението на процесуалния закон са свързани,както вече беше отбелязано,с конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, каквито в настоящия случай не се поддържа да са налице,не може да се приеме и че е налице разрешаване на идентични или дори сходни процесуалноправни въпроси. Поради това следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 /2/ ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като разпоредбите на ГПК/отм./ досежно правомощията на въззивната инстанция не са нови и неясни,вкл. с оглед на обстоятелството,че тълкуване на обхвата на тези правомощия е дадено в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС,което е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.06.2008г. по гр.д. №912/2007г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Н. с. а. “В” касационна жалба вх. №10373/18.07.2008г.
Председател:
Членове: