О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N644
София, 10.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 473/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. И. Г. от гр. В. е подал касационна жалба срещу решение от 18.12.2008 г. по гр. д. № 363/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 2022/07 г. на Варненски РС. С това решение е отхвърлен предявения от касатора срещу М. В. Д. ревандикационен иск за поземлен имот- лозе, заснето с пл. № 790 в м. „К” в плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „С” в землището на гр. В. с площ от 1000 кв. м.
В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението като. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила решението е постановено преди спора да е бил напълно изяснен от фактическа страна, поради което е направен несъответстващ на фактите по делото извод, за липса на идентичност на имотите, с които праводателят В. М. се е разпоредил в полза на ищеца П. Г. през 1984 г. и в полза на дъщеря си М. Д. , ответница по иска, през 2002 г.
Ответницата по жалбата не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Изводът за липса на идентичност на имота, придобит от ищеца на основание дарение направено му от неговия чичо В. М. през 1984 г. и този дарен на ответницата от баща й В. М. през 2002 г., съдът е основал на установеното по делото, че праводателката на В. М. А. С. М. , негова майка, е била собственица на лозе с площ от 2000 дка., поради което М. се е разпоредил с две различни части от този имот в полза на страните по делото.
Не са обсъдени събраните доказателства, че през 1974 г., след като А. М. (Тодорова) се снабдява с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка за собственост на лозе с площ от два дка, тя е дарила на сина си В. М. 1000 кв. м. от този имот при граници: Антула Т. , Н. Т. , хавра и път (н. а. № 1* т. ІІ, н. д. № 686/1974 г.). Този документ за собственост е представен на нотариусите и описан в съставените договори за дарения, направени от В. М. в полза на племенника му – касатор, ищец по иска, и на дъщеря му – ответницата по иска. Липсват данни за съставените кадастрални планове за местността и за хронологията на заснемане на имота в тях и номерирането му.
Разрешението на тези съществени процесуални въпроси свързани, със събиране на относимите за спора факти, е направено в противоречие със задължителната и трайна практиката на ВКС, което е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2008 г. по гр. д. № 363/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 247 лв., определена на основание чл. 18, ал. 3 от тарифата за таксите събирани от съдилищата.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание, а при неизпълнение – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: