О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
гр.София, 11.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на трети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 852/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. А. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 85 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 74/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр.д. № 2032/ 2009 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Т. дирекция на Национална агенция на приходите (ТД НАП) – В. искове за признаване за незаконно и за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” на Н. А. Н. , извършено със заповеди № 9* от 25.03.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор по приходите” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца в размер 2 949,11 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че към датата на въззивното производство първоначалният ответник по делото ТД НАП Добрич бил преобразуван като офис на ТД НАП В. Въззивният съд, въпреки наличните данни за преобразуване, не издирил служебно правоприемника, не му връчил препис от жалбата и не заличил с нарочно определение първоначалния ответник. Освен това съдът отговорил отрицателно на въпроса задължителна ли е за работодателя Процедура за дейността и организацията на Г. дирекция „И”, утвърдена със заповед № 138 от 13.02.2006 г. По този начин била създадена противоречива практика, тъй като в други влезли в сила въззивни решения на Добрички окръжен съд на повдигнатия въпрос било отговорено положително. Изложени са доводи, че във въззивното решение не били обсъдени доводите на касатора за нарушения на процедурата по чл.193 ал.1 от КТ. Поддържа се, че е незаконосъобразен и изводът на съда за спазване на критериите по чл.189 ал.1 от КТ, като този извод според жалбоподателката е направен в противоречие с решения по други дела, постановени от отделни състави на ВКС. Моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му и разглеждане на спора по същество.
Ответникът по касация ТД НАП В. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въпросът за това, бил ли е длъжен въззивният съд при данни за преобразуване да издири служебно правоприемника на страна по делото, да му връчи препис от жалбата и да заличи с нарочно определение първоначалния ответник, няма значение за изхода от конкретния спор. Съществен за този изход е въпросът дали решението е постановено с участието на надлежните страни по правния спор. По делото е безспорно установено, че първоначалният ответник, явяващ се работодател на жалбоподателката (ТД НАП Добрич), е бил обект на преструктуриране. Заедно с други ТД НАП той е станал част от ТД НАП В. , като ТД НАП Добрич прекратява съществуването си. След като този факт е бил доведен до знанието на въззивния съд, последният е конституирал като страна по делото именно ТД НАП В. , явяващ се приемник на ТД НАП Добрич като работодател на жалбоподателката, съгласно решение на УС на НАП № РМФ-286/ 19.12.2009 г. Това е съществено по делото – дали решението е постановено при участието в производството на надлежна страна. А въпросите дали на тази страна е трябвало да се връчи препис от жалбата и какви доказателства за правоприемство е трябвало да се съберат, нямат значение за крайният резултат. Оплаквания за допуснати нарушения при конституирането и връчването на преписи от книжа може да има само страната, чиито права са нарушени (т.е. ТД НАП), но това е въпрос, който стои вън от основанията за допускане на касационно обжалване.
Вторият повдигнат от касатора въпрос – задължителна ли е за работодателя Процедура за дейността и организацията на Г. дирекция „И”, утвърдена със заповед № 138 от 13.02.2006 г. – е съществен за делото, но той не е решен в обжалваното решение в противоречие със вече съществуваща практика. Приложените от касатора влезли в сила решения на Добрички окръжен съд по други дела установяват, че е създадена съдебна практика, третираща въпросната Процедура като вътрешен нормативен акт на НАП и явяваща се задължителна за директора на ТД НАП като представител на работодателя. В обжалваното въззивно решение не е прието обратното – в мотивите му няма извод, че Процедурата не е задължителна, а има извод, че правилата на тази процедура при извършване на процесното уволнение са спазени. Поради това не е налице твърдяното от жалбоподателката противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за релевантността на Процедурата.
Доводите на касатора че въззивният съд не е обсъдил доводите му за нарушения на чл.193 ал.1 от КТ в производството по налагане на дисциплинарно наказание са неоснователни. Напротив, мотивите на въззивното съдебно решение съдържа обсъждане по тези доводи. Освен това необсъждането на доводи е процесуално нарушение – то би било релевантно като касационно основание по чл.281 от ГПК, но само ако касационното обжалване бъде допуснато.
По аналогични съображения следва да бъдат отхвърлени доводите на касатора за незаконосъобразност на извода на съда за това, че работодателят при определяне на дисциплинарното наказание е спазил критериите по чл.189 ал.1 от КТ. Касае се за довод за нарушение на материалния закон, който може да се изследва като основание по чл.281 т.3 от ГПК, но не и да се разглежда като основание за допускане на касационно обжалване. Вън от изложеното, въззивният съд е извършил контрол върху преценката на работодателя за тежестта на нарушението и адекватното за него наказание, съответно не е постановил решение в противоречие с приложените към изложението решения на ВКС по конкретни казуси.
Поради това не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 85 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 74/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: