О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 12.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 93 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби № 6273/13.02.009т., подадена от С. С. Х. и № 10222/06.03.2009г., подадена от Л. С. Х., О. П. Х. К. С. Д. и М. Ж. Д. и двете против решение от 06.01.2009г. постановено по гр.д. № 625 по описа за 2007г. на СГС, с което е отменено решение от 07.08.2006г. по гр.д. № 666/2004г. на СРС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че А. Б. П. е собственик на дворно место в землището на Б. м. “К”, представляващо УПИ ХХVІІІ-89 от кв. 42 по плана на София, Б. “Р” с площ 470 кв.м.
В касационната жалба на С. С. Х. се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.съдът не е обсъдил дали ищцата е собственик на имота, а е формирал само извод, че ответниците не са собственици, защото не се легитимират като бивши ползуватели и не са придобили имота като добросъвестни владелци. Счита, че е погрешно становището на съда за наличие на идентичност между купения от него имот и купения от ищцата имот..
В касационната жалба на Л. С. Х., О. П. Х. К. С. Д. и М. Ж. се навеждат същите оплакване за неправилност на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК и по двете жалби, касаторите считат, че е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като по въпроса ответниците добросъвестни владелци ли са щом са основали владението си на административен акт – заповед за оценка и писмо за издаване на констативен нот. акт по пар. 4а от ЗСПЗЗ. Считат, че по този въпрос, съдът се е произнесъл в противоречие с т.3 от ПП-6-74
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като счита, че решението не е постановено в противоречие с цитираното ПП-6-74, тъй като административния акт, с който е определена оценката на имота не е с вещно правни последици..
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че ищцата А се легитимира като собственик на процесния имот с н.а. № 74/2002г., с който го е купила от А. К. , К. К. и С. П. Те са наследници на Н. К. , починала на 22.01.1988г. която е купила нива от 2,8 дка, а измерена на место 3,3 дка в землището на с. Б., м. “К”. Имота не е внасян в ТКЗС и за него не е съставян акт за държавна собственост. Заснет е по стар кадастрален план от 1970г. с пл. № 10. По плана от 1979г. е заснет с пл. № 89 и е записан на името на Н. К. въз основа на н.а. от 1943г Включен в регулацията с плана от 1991г. и за него е отреден парцел ****ХVІІІ-89 от кв. 42. От скица № 67/11.02.2002г., която е официален документ се доказва идентичността между процесния имот и имота, описан в акта от 1943г.
На Наследодателят на ответниците Л. С. Х., О. П. Х. К. С. Д. и М. Ж. Д. – С. Д. И. е предоставено от ТКЗС от 600 кв.м. То не е предоставено на основание някой от актовете, посочени в пар.4 от ЗСПЗЗ. С чл.3, ал.3 от ПМС № 4 от 1988г. (ДВ, бр. 19/1988 г.). е прието, че земи, раздадени за лично ползуване от ТКЗС и АПК и застроени до 7 април 1987 г., не се отнемат, ако се включват в обособена зона за земеделско ползуване или вилна зона, какъвто е процесния случай, но в ал. 4 от този текст е предвидено ИК на ОНС в срок до 1 април 1989 г. да предоставят по реда и в размерите, определени в ПМС 26/1987 г. тези земи на лицата, които ги ползуват, а ако земите са включени във вилна зона, в същия срок да отстъпят на ползувателите срещу заплащане право на строеж върху един парцел. По отношение на процесния имот не е проведена процедура по ПМС № 26/1989г. Въпреки това със заповед № Р* от 06.11.1995г. е постановено да се извърши оценка на земята, предоставена на С. Д. И. при условията на пар.4а.от ЗСПЗЗ. Определената оценка е внесена и въз основа на писмо ат 28.08.1996г. е издаден констативен н.а. №7,т. ХVІІ от 26.09.1996г., с което наследниците на С. Д. И. са признати за собственици на парцел ****ХVІІІ-89 от кв. 42. Съдът е отхвърли иска, защото е приел, че те не са придобили правото на собственост на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ, защото не се легитимират като ползуватели, и по давност като добросъвестни владелци, защото не основават владението си на годно основание да ги направи собственици.
Повдигнат с касационните жалби правен въпрос – ответниците добросъвестни владелци ли са щом са основали владението си на административен акт – заповед за оценка и писмо за издаване на констативен нот. акт по пар. 4а от ЗСПЗЗ е свързан с предмета на делото, кореспондира на приетото от съда, за да отхвърли иска, поради което обуславя общото основание за допускане до касация. Разрешаването на този въпрос обаче не е в противоречие с т.3 от ПП 6/1974г., с което е прието, че е добросъвестно владението, основано на административен акт, който по принцип има вещно правни последици. Заповедта за оценка макар да е административен акт, не е с вещно правни последици. Придобиването на правото на собственост по пар. 4а от ЗСПЗЗ е резултат от сложен фактически състав, който започва със заповедта за оценка, но не произвежда вещно правно действие. Такова действие има извършеното плащане при действащата уредба към 1996г. Писмото за издаване на констативен нот. акт не е административен акт. Не е налице и хипотезата на покупка от несобственик, тъй като самата процедура е уредена не като деривативно придобиване от собственик, а изплащане на определената цена на земята чрез общината. В този смисъл не е налице хипотезата, разгледана в т.3 от ПП-6-74, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.01.2009г. постановено по гр.д. № 625 по описа за 2007г. на Софийски градски съд по касационна жалба № 6273/13.02.009т., подадена от С. С. Х. и по касационна жалба № 10222/06.03.2009г., подадена от Л. С. Х., О. П. Х. К. С. Д. и М. Ж. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: