О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София,11.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 539/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ О. застрахователна компания ” АД- гр. С. срещу решение №15/17.02.2009г. по гр.д.1193/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 26.08.2008г. по гр.д. 602/2007г. на С. окръжен съд, за частично уважаване на предявените от Д. М. Д. против Н. И. Н. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ответниците по касация – Д. М. Д. от гр. С. и Н. И. Н. от гр. С. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, страната е възпроизвела текста на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК, като е посочила, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържала е, че съдебният акт е постановен в противоречие с утвърдената практика на ВКС. Решаващият състав не бил обсъдил доказателствата в тяхната цялост – не взел предвид обясненията на ответника, дадени по реда на чл.114 ГПК / отм./, при преценката дали ищецът е ползувал предпазен колан към момента на ПТП. В тази връзка е сочено, че в практиката на ВКС било възприето “обратно тълкуване на чл.114 ГПК/отм.”/Цитирани са решение 1288/63г. на ВС, ІІ г.о., решение 1554/02г. на ВКС, V г.о., с което делото било върнато за ново разглеждане поради това, че съдът не бил взел предвид обясненията на ответника по реда на чл.114 ГПК / отм./ и решение 795/99г. на ВКС, с което било прието, че “невземането предвид на обясненията на ответника съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила”. В тази връзка е цитирано и решение 311/07г. на ВКС, ТК. Като релевантен въпрос страната е поставила и въпроса относно съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не бил носил предпазен колан към момента на ПТП, като е поддържано, че този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата. Посочени и приложени са решение по гр.д. 468/2004г. на СГС и решение по гр.д. 2435/02г. на САС, с които било прието, че липсата на предпазен колан е станала причина за увеличаване на общия увреждащ резултат при ПТП.
По твърденията си за това, че съдебният състав не бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, касаторът не е формулирал изрично конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези по т.1 и 2 на текста. Като такъв не може да бъде възприет общо поставения въпрос, относно невъзприемането от решаващия състав на дадените обяснения на ответника по реда на чл.114 ГПК / отм./, тъй като дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по приложените съдебни актове на ВКС. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, развитото разбиране за допуснато нарушение на закона, свързано с възприетата от съда фактическа обстановка. Така формулиран, изведения от изложението въпрос съставлява оплакване за незаконосъобразност на изводите на решаващия съд, тъй като е свързан с довод за необоснованост, в контекста на установените, според страната, фактически обстоятелства. Общо регламентираните задължения за обсъждане на всички доказателства по спора от решаващия състав са насочени към установяване на конкретната фактическа обстановка и поради това, твърдението за неправилното им интерпретиране е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт – т.е. тези визирани в чл.281 ГПК, но не обуславят приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка не е налице установеност и на противоречие с изводите направени с цитираните решения на ВС, респ. ВКС, разглеждащи основателност на подадени жалби по реда на инстанционния контрол, с които са били сезирани съставите, при различна фактическа обстановка,по различни като правно основание искове, предполагащи различни правни изводи.
Поставения от страната въпрос относно съпричиняването на вредоносния резултат поради неизползването от страна на пострадалия при ПТП предпазен колан не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма относимост към решаващите изводи на съда. Въззивният съд е приел, че обстоятелството дали ищеца по спора е бил с предпазен колан или не при осъществяването на ПТП е недоказано, като в тежест на ответника и на касатора в качеството му на трето лице помагач на негова страна е било установяването на този факт. Изложени са мотиви относно липсата на доказателствена стойност на общите предположения изложени от експерта във връзка с това доколко носенето на предпазен колан би повлияло на последвалите увреждания. Същият макар и неизрично е възприел и посоченото от първостепенния съд, чрез оставяне акта му в сила / арг. чл. 208, ал.1 ГПК / отм.// относно изложеното, за това, че обясненията на ответника по реда на чл.114 ГПК / отм./ не могат да обусловят извод за доказаност на обсъжданото обстоятелство, тъй като той е твърдял изгодния за него факт, че ищецът е бил без предпазен колан. Следователно, съдът не е изложил мотиви свързани с възприетото от съставите по приложените и сочени като противоречиви на изводите му решения на СГС и САС, относно това, че при неизползване на предпазен колан не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, за да бъде обосновано и противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №15/17.02.2009г. по гр.д.1193/08г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: