О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 01.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2135 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. П. И. срещу решение № 120 от 19. 03. 2018г. по в. гр. дело № 55/2018г. на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е отменено първоинстанционното решение № 1875 от 06. 11. 2017г. по гр.д. № 6028/2017г. на Плевенски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Кметство [населено място], общ. П. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл. 6, ал. 2 ГПК и поради налична противоречива практика на ВКС по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – Кметство [населено място], общ. П. подава отговор, в който поддържа че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване /общо и допълнителни/. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по трудов спор по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Не са налице обаче основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „общ работник – поддръжка“, след като е трудоустроен съобразно експертно решение № 0048/12.01.2015г. на НЕЛК за срок до 01. 07. 2019г. при 64% трайно намалена работоспособност заради „инсулинозависим захарен диабет“, в което експертно решение е посочено, че работникът може да изпълнява длъжността „общ работник – поддръжка“ с работно време 8 часа, без смени и нощен труд, в помещение и на открито, но при следните противопоказания – „тежък физически и нощен труд, без трудови операции при неблагоприятен микроклимат при код, различен от зеления, сумарно над три часа през работния ден, с ползване на осигурени индивидуални средства за защита на здравето, смени, дежурства, вдигане на тежести над 10 кг., токсични вещества“. Намерил е, че носещият тежестта на доказване работодател е провел успешно пълно и главно доказване за извършването на нарушенията на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на процесното дисциплинарно уволнение /по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ – три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по – малко от 1 час: отсъствие от работа на 06, 07 и 08. 06. 2017г. за периода от 13. 00ч. до 17.00ч., и по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина: отсъствие от работа на 09.06.2017г. и на 13. 06. 2017г. за периода от 8.30ч. до 12.30ч. и неявяване на работа за целия работен ден на 12. 06. 2017г./, и за спазване на законовите процедури при налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание /чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ/.
Въззивният съд е счел за установени от съставените писмени протоколи за съответните дати на визираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, както и от гласните доказателства по делото, основанията по чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ – три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по – малко от 1 час, и системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа за цял работен ден и за част от работното време в други дни, различни от визираните в уволнителното основание по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, като е анализирал понятието „системност“ в контекста на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съобразно константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която системността представлява „извършването на три нарушения на трудовата дисциплина в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, за които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно наказание е изтекъл“. /решение № 441 от 13. 12. 2011г. по гр. д. № 1681/2010г. на Четвърто г.о. на ВКС/. Намерил е за съответно по тежест на установените системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца наложеното процесно дисциплинарно уволнение съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
Освен законосъобразно по същество Плевенски окръжен съд е приел и за формално законосъобразно процесното дисциплинарно уволнение при спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за всяко от нарушенията /за всяко отсъствие по дата и час/; при спазване на формата и достатъчно мотивиране на заповедта за уволнение съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и при преодоляване на изискуемата с оглед притежаваното от ищеца качество на трудоустроено лице по смисъла на чл. 317 КТ и с оглед заболяването му „инсулинозависим захарен диабет“, визирано в наредбата на министъра на здравеопазването, закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ /получено е надлежно разрешение от компетентната инспекция по труда преди уволнението за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, както е взето и мнението на ТЕЛК, което макар да препоръчва запазване на трудовия договор, не е задължително за работодателя/. По отношение на довода на ищеца за приложима закрила и по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, решаващият съд е заключил, че трудовият договор е прекратен преди започване на ползването на разрешения на 18. 07. 2017г. отпуск поради временна неработоспособност /от свидетелските показания са установява, че на 18. 07. 2017г., в 8. 55 ч. ищецът се е намирал на работното си място в Кметство [населено място], където е бил поканен, но е отказал да получи заповедта за уволнение, едва тогава заявявайки, че ще влиза в болница/, поради което ищецът не се ползва от закрилата по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ.
Намирайки за законосъобразно процесното дисциплинарно уволнение въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани каквито и да било правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са единствено откъслечни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. Касационната жалба и изложението към нея съдържат само бланкетно изложение на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без те да са съотнесени с посочване на правен въпрос. При така обективираните оплаквания на касатората в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос.
Не са налице и основания за служебно допускане на касационния контрол поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на производството пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 720 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен по банков път съгласно вносна бележка от 05. 2018г. към договор за правна защита и съдействие от 02. 05. 2018г..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 19. 03. 2018г. по в. гр. дело № 55/2018г. на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Кметство [населено място], общ. П., сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: