1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
гр. София, 13.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2133 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. К. срещу решение № 594 от 26.03.2014г. по гр. дело № 3053/2013г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено определение от 19.07.2013г. по гр. дело № 9448/2012г. на Пловдивски районен съд, ХХІ граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение от 30.04.2013г. по гр. дело № 9448/2012г. на Районен съд Пловдив в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че частната касационна жалба следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател релевира евентуални доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК: относно прекомерността на присъдените разноски и несъответствието им на предоставената защита. Излага съображения, че възнаграждението е посочено за производството пред РС Пловдив по гр. дело № 9448/2012г. и не е посочено, че важи до приключване на делото във всички инстанции, както и че при прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер, а до минималния такъв според Наредба № 1, като въззивният съд не е обсъдил факта, че присъденото адвокатско възнаграждение на всеки един от ответниците надвишава трикратния размер на предвиденото в Наредба № 1 минимално адвокатско възнаграждение.
Ответниците Д. Г. Т. от [населено място] и [фирма], [населено място], двамата чрез процесуален представител адв. С. М., оспорват частната жалба и поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната му част поради това, че частният жалбоподател не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси, на които въззивната инстанция е отговорила. Релевират евентуални доводи за неговата правилност и респективно неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, имаща характер на определение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводът на частния жалбоподател, че частната касационна жалба следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, е неоснователен Съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК. Когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, какъвто е настоящият случай, въззивното определение подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да потвърди определението от 19.07.2013г. по гр. дело № 9448/2012г. на Пловдивски районен съд, ХХІ граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение от 30.04.2013г. по гр. дело № 9448/2012г. на Районен съд Пловдив в частта за разноските по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че по делото са представени доказателства /два договора за правна защита и съдействие за всеки от двамата ответници/ за извършено плащане изцяло и в брой по 2 040 лв. на пълномощника адв. Д.. Констатирано е наличието на списък за разноските, представен от [фирма], и липса на списък за разноски от ответника Д. Т., като е прието, че липсата на списък не е основание за неприсъждане на разноски при представени доказателства, че такива са направени. Въззивният съд е изложил съображения, че единственото изискване по отношение на договора за правна защита и съдействие е да бъде сключен в писмена форма, но няма изискване в законов или подзаконов нормативен акт този договор, с който се договаря адвокатско възнаграждение, да е от т. нар. „адвокатски кочан”. Изводът за преклудиране на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е аргументиран с обстоятелството, че договорите за правна защита и списъка с разноските са представени преди приключване на съдебното дирене в открито съдебно заседание, като нито в съдебното заседание, нито в писмената защита на ищеца е направено възражение за прекомерност. Прието е, че е недопустимо намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 248 ГПК при липса на възражение за това до приключване на устните състезания по делото, респективно в писмените защити.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, имаща характер на определение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът относно прекомерността на присъдените разноски и несъответствието им на предоставената защита е ирелевантен за спора. Въззивната инстанция не е формирала изводи относно размера на присъдените разноски, дали същите са прекомерни и съответстват на фактическата и правна сложност на спора и дали има несъответствие между размера на възнагражденията и предоставената защита, поради това, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано. Предметът на спора е дали е преклудирано възражението за прекомерност и в този смисъл въззивният съд, като е обсъдил фактите и процесуалните действия на страните с оглед искането за присъждане на разноски, констатирал е, че договорите за правна защита са представени преди приключване на съдебното дирене в открито съдебно заседание, като нито в съдебното заседание, нито в писмената защита на ищеца е направено възражение за прекомерност, поради което е направил извод за преклудиране на възражението за прекомерност в производството по чл. 248 ГПК, не се е отклонил от трайната практика на ВКС – определение № 22 от 27.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., I т. о., ТК, определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., ТК, определение № 137 от 26.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 443/2014 г., II т. о., ТК, определение № 13 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., IV г. о., ГК, определение № 13 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., IV г. о., ГК и други. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК след постановяване на съдебното решение, в производство по чл. 248 ГПК, е недопустимо, тъй като е преклудирано правото на страната по чл. 78, ал. 5 ГПК
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 594 от 26.03.2014г. по гр. дело № 3053/2013г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение в частта, с която е потвърдено определение от 19.07.2013г. по гр. дело № 9448/2012г. на Пловдивски районен съд, ХХІ граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение от 30.04.2013г. по гр. дело № 9448/2012г. на Районен съд Пловдив в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.