О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 14.10.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
т.дело №50232 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К., чрез процесуален представител адв.Н., срещу решение №1689 от 27.07.2015г. по в.гр.д.№466/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№9412/2013г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Г. К. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 ЗК /отм./ за неимуществени вреди над присъдения размер от 45 000лв. до претендирания размер от 130 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2012г. до окончателното й изплащане.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока за отговор на жалбата е подадена насрещна касационна жалба от ЗД [фирма], чрез процесуален представител адв.И., срещу въззивното решение в частта, с която с която, след частнична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 24 500лв. обещетение за неимуществени вреди.
Ответникът по насрещната касационна жалба Н. Г. К. я оспорва като неоснователна по съдебражения в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С обжалваната с касационната жалба част на въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Г. К. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 ЗК /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2012г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател, над присъдения размер от 45 000лв. до претендирания размер от 130 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2012г. до окончателното й изплащане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че „обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с трайната и последователна съдебна практика по отношение на размена на дължимото застрахователно обезщетение”. Жалбоподателят сочи ППВС №4/1968г., като съдебна практика, на която счита, че решението на въззивния съд противоречи. За съдържанието на понятието „справедливост” като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, с ППВС №4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС се дават разяснения по тълкуването на чл.52 от ЗЗД относно понятието „справедливост”, което не е дефинирано в закона. По приложението на чл.52 ЗЗД практиката на ВС и ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение, а с оглед на това и на основание чл.287, ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана насрещната касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение №1689 от 27.07.2015г. по в.гр.д.№466/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: