3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 645
гр.София, 18.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1491 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1510/ 06.12.2018 г. по гр.д. № 2330/ 2018 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2454/ 19.06.2018 г. по гр.д. № 13022/ 2017 г. на Пловдивски районен съд е отхвърлил иска на „Фламинго – жилищни комплекси“ ЕООД срещу М. И. С. с правна квалификация чл. 40 ЗЗД за недействителността на договора по н.а. № 126/ 06.06.2017 г. за покупко-продажба на едно жилище в [населено място] срещу цена 19 000 лв.
Решението се обжалва от „Фламинго – жилищни комплекси“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Необходимо ли и споразумяване във вид на сговор, за да бъде осъществен фактическия състав на чл. 40 ЗЗД? и 2. Допустимо ли е юридическо лице да е автор по смисъла на ЗЕДЕУУ на електронно изявление? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи решението, като по първия се позовава на допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 3 от ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г., а по втория – на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че е от значение за точното прилагане на ЗЕДЕУУ и за развитието на правото. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с твърденията, че изводът за очевидната неправилност произтича само от прочита на решението. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 40 ЗЗД и на ЗЕДЕУУ. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация М. И. С. възразява, че жалбата е с недопустим предмет, доколкото делото е търговско с цена на иска под 20 000 лв.; повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска 38 187.90 лв. Била е определена при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, а такава е данъчната оценка на имота. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а искът е отхвърлен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 40 ЗЗД, като е приел, че с исковата молба ищецът твърди да е недействителен договорът по н.а. № 126/ 06.06.2017 г., сключен от неговия пълномощник И. К. А. и ответника, защото уговорената цена на апартамента от 19 000 лв. е по-ниска от пазарната, а пълномощникът и ответникът-купувач са осъзнавали, че договорът обективно уврежда представлявания ищец.
В обжалваното решение въззивният съд е намерил за установено от фактическа страна, че договорът по н.а. № 126/ 06.06.2017 г. е бил сключен от пълномощника на ищеца и ответника, на цената от 19 000 лв., но тази цена е била уговорена при предварителни преговори, които са били проведени директно между управителя на дружеството и ответника.
Изводът за така постигнатата уговорка, въззивният съд е направил, като е обсъдил в съвкупност събраните доказателства. Посочил е, че К. А. – нотариусът, съставил нотариалния акт, е бил разпитан пред първата инстанция и е дал показания, че цената от 19 000 лв. му е била зададена в получени имейли от ищеца-продавач по договора, а на 05.06.2017 г. (денят, преди сделката) е била потвърдена в телефонен разговор. Намерил е за житейски нелогично доказателственото възражение на ищеца, че нотариусът е комуникирал със случаен служител на ищцовото дружество, а авторството на имейлите по делото не било установено. Обосновал се е, че със същите имейли нотариусът е получил документи, които са били необходими за нотариалното извършване на сделката (друга част от показанията на св. А.). Посочил е, че И. К. А. – пълномощникът на ищеца, с участието на когото е бил сключен договорът, също е разпитан пред първата инстанция и е дал показания, че не е получавал инструкции от управителя на дружеството за цената на апартамента, при която следва да продаде апартамента, нито я е уговарял с ответника-купувач по договора. Посочил е, че събраните гласни доказателства се намират във взаимна връзка и последователност, а изводът, че са достоверни, обосновават и заключението на вещо лице. Събраните чрез него доказателства установяват, че ищецът е бил собственик на други 46 жилищни имота в същата сграда и ги е продал на цени, сходни с цената на апартамента, уговорена с договора по н.а. № 126/ 06.06.2017 г.
Така въззивният съд е изключил фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД и е достигнал до извода, че искът е неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд и двата повдигнати от касатора въпроси не го обуславят. Първият – поради това, че въззивният съд е изключил недействителността по чл. 40 ЗЗД, доколкото е приел, че тя предполага действия, извършени от пълномощника в пределите на представителната власт (така и т. 3 от ТР № 5/ 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г. ОСГТК на ВКС), а в случая – въззивният съд е приел, че цената на апартамента е била уговорена директно между страните по договора за покупко-продажба. Вторият – поради това, че изводът за такава уговорка е направен в резултат на извършена от въззивния съд съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а не само – според представените на хартиен носител преписи от имейли. Следователно и по двата въпроса е изключено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Решението съдържа необходимите мотиви, които свързват фактическите и правните изводи на въззивния съд с предмета на правния спор, а извършено обсъждане на събраните доказателства е логично и задълбочено.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора-ищец остават и сторените пред настоящата инстанция разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1510/ 06.12.2018 г. по гр.д. № 2330/ 2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.