– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 645
гр. София 23.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.03.2016 (шестнадесети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 913 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от Б. Б. К. срещу решение № 628/27.11.2015 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 936/2015 година, касационна жалба с вх. № 29/04.01.2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е потвърдил първоинстанционното решение № 686/24.07.2015 година на Районен съд Велико Търново, гражданска колегия, осемнадесети състав, постановено по гр. д. № гр. д. № 1182/2015 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от К. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени от него в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК за което е оправдан с влязла в сила на 01.03.2013 година присъда № 188/13.11.2012 година, постановена по н. о. х. д. № 547/2012 година по описа на Районен съд Велико Търново, неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000.00 лева до пълния претендиран такъв от 8000.00 лева. В касационната си жалба Б. Б. К. твърди, че решението на Окръжен съд Велико Търново е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да се уважи до пълния предявен размер, заедно със законната лихва върху него, считано от 01.03.2013 година до окончателното плащане. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б. е подала отговори на същата с вх. № 878/27.01.2016 година, с които е изразил становище, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
Б. Б. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 01.12.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 29/04.01.2016 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като първи, втори и трети януари 2016 година са неприсъствени дни, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В обжалваното решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че с постановление от 30.12.2012 година Б. Б. К. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ-92/2012 година по описа на РУ „Полиция“ [населено място] затова,, че на 21.12.2012 година е причинил на Ц. Т. Ц. средна телесна повреда, като обвинението е било за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 във връзка с ал. 1 от НК. С влязла в сила на 01.03.2013 година присъда № 188/13.11.2012 година, постановена по н. о. х. д. № 547/2012 година по описа на Районен съд Велико Търново К. е оправдан по така повдигнатото му обвинение. С оглед на това е прието, че искът е доказан по основание.
При определяне на размера на дължимото се обезщетение въззивният съд е съобразил, че воденото срещу Б. Б. К. е продължило една година и един месец. Прието е, че твърдените от касатора в исковата му молба и доказани от него в хода на исковото производство неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение са в рамките на обичайните такива. Освен това са изложени съображения за това, че К. е оправдан по повдигнатото му обвинение поради недоказаност, при което е участвал в станалия на 21.12.2012 година, при който е била причинена средната телесна повреда на Ц. Т. Ц., поради което е налице съпричиняване на вредите от негова страна по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, което е основание да се намали дължимото му се обезщетение с 1/3. Затова от определеното общо обезщетение от 1500.00 лева е приспаднато приетото от съда съпричиняване и е прието, че предявеният от К. иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е основателен за сумата от 1000.00 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Б. К. е поставил въпросите за обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид от съда при определяне на дължимото се обезщетение в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и за това при какви обстоятелства дължимото се обещание може да бъде намалявано на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Посочено е, че по тези въпроси съставът на Окръжен съд Велико Търново се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а също така и че отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е посочено обаче, с кои решение на ВКС, формиращи задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, въззивното решение не е съобразено. Отбелязано е само, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не се е съобразил с продължителността на воденото срещу касатора наказателно производство, с вида и характера на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и обема и интензивността на претърпените от него страдания. Последните били тежки и присъденото обезщетение не било адекватно за тях. По същия начин е отбелязано, че въззивният съд не е посочил, в какво се състои виновното поведение на касатора за приетото съпричиняване. По своето естество тези твърдения представляват оплаквания за неправилност на постановеното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Затова те не могат да обосноват допускането на решението до касационно обжалване. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не може да се мотивира с твърдения сочещи на съществуването на основания за касационно обжалване на решението по чл. 281 от ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване на решението и основанията за касационно обжалване са различни и не се припокриват. Затова при допускането на касационно обжалване на решението не може да се извършва проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 281 от ГПК. Поради това само тези твърдения не обосновават съществуването на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наред с посоченото освен цитирането на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът не е изложил каквито и да са твърдения, от които да бъде направен извод, че допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наличието на такава обосновка е задължително, тъй като без нея не може да бъде направен извод за верността на твърдението на касатора, че обжалването трябва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване се проверява от касационния съд въз основа на твърденията на касатора, като при това съдът не може да излиза извън направената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка, нито да извършва самостоятелна проверка за наличието на основанието. Затова липсата на обосновка е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 628/27.11.2015 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 936/2015 година по подадената срещу него от Б. Б. К. касационна жалба с вх. № 29/04.01.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 628/27.11.2015 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 936/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.