О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 26.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 675/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „М” ООД, гр. С. чрез адвокат Е против въззивно решение /по характер определение/ на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми с-в № 926/19.06.2009 г., постановено по в. гр. д. № 199/2008 г., с което е оставена без разглеждане касационна жалба от „М” ООД, гр. С. срещу решение на СГС № 337/15.10.2007 г. погр. д. № 1707/2007 г. в частта му, с която е отменено решение на СРС от 10.01.2007 г. по гр. д. № 12781/2005 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от К. П. Н. иск против „М” ООД, гр. С. иск, квалифициран по чл. 262 КТ вр. чл. 7 НТООБГИРЧБР до размер на 1163.50 евро и вместо отменената част е постановено друго решение, с което „М” ООД, гр. С. е осъдено на основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ да заплати на К. П. Н. сумата 1163.50 евро-възнаграждение за положен извънреден труд по договор от 19.08.2005 г. в тринадесет съботни работни дни за времето от 22.08.2005 г. до 23.22.3005 г., законна лихва върху тази сума от 27.12.2005 г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е оставено в сила решение на СРС, 57 с-в от 10.01.2007 г. по гр. д. № 12781/2005 г. в частта, с която е осъдено „М” ООД, гр. С. да заплати на К. П. Н. сумата 498.80 евро на основание чл. 224, ал. 1 КТ-обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни със законна лихва от 27.12.2005 г. до окончателното изплащане и в тези части е прекратено производството по делото.
Ответникът по частната жалба К. П. Н. не е изразил становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 218а, ал. 2, б. „б” вр. чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК е приложена законосъобразно от въззивния съд.
Въззивното решение по обективно съединените искове за присъждане възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е окончателно и не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на исковете, която е под 5000 лв.
Доводът в частната жалба за съществуваща връзка на обусловеност между обективно съединените искове с цена под 5000 лв. с друг иск, подлежащ на касационно обжалване е неоснователен. Предмет на делото са обективно съединени парични претенции по чл. 128 КТ, чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, между които липсва връзка на обусловеност. Цитираното с частната жалба определение № 29 от 19.02.2003 г. на ВКС по ч. гр. д. № 36/2003, г., 5-чл. с-в касае различен случай.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение /по характер определение/№ 926/19.06.2009 г., постановено по в. гр. д. № 199/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми с-в в обжалваната част.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: