1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 26.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5947 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №190 от 28.05.14г. по гр.д.№1168/14г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение №9 от 14.01.14г. по гр.д.№339/13г. на Радневския районен съд, с което е допусната делба на три броя земеделски земи в землището на [населено място], област Стара З..
Въззивният съд е приел, че процесните земеделски земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на наследниците на С. Р. Д.. Прието е за неоснователно възражението на един от наследниците – С. В. С., че е придобил собствеността върху земите по давност, като е присъединил и владението на своя баща В. С. Р., починал на 24.10.2006г. Съдът се е позовал на ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че когато основанието, на което един от съсобствениците установи фактическа власт върху общия имот показва съвладение и този съсобственик владее своята идеална част, но държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена. Завладяването на частите на останалите наследници следва да се обективира пред тях и да се докаже в съдебния процес, по който е направено позоваване на придобивна давност. Прието е, че в настоящия случай не е доказано извършването на действия на С. В. С. или на неговия баща, с които да е обективирано намерението им да владеят спорните имоти за себе си. Получаването на рентата е действие на обикновено управление и не може да се приеме, че то е насочено срещу останалите наследници и че обективира намерение да се владеят техните идеални части.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. В. С..
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е преценил свидетелските показания, като част от думите им са изведени от контекста и се ползват в ущърб на жалбоподателя. Счита, че е доказал осъществяваното от него, а преди това и от баща му В. С. владение върху процесните земеделски земи за период повече от 20 години, при условията на присъединяване на владението.
В изложението към жалбата се поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на ТР №1/2012г. и ТР №4/17.12.12г. на ОСГК на ВКС по следните въпроси:
1. Представлява ли поведение на своене на съсобствените идеални части сключването на договор и отдаването под аренда еднолично и от свое име от страна на един от съсобствениците. Представлява ли продължилото над 10 години държане и плодоползване с явно манифестиране на еднолична власт над имота преминаване от държане във владение. Дава ли се начало на давностно владение и от кой момент.
2. Представлява ли доказателство за достатъчно очевидно манифестиране от страна на един съсобственик, че свои целия съсобствен недвижим имот, поведението на останалите съсобственици, които подпомагат този съсобственик при действията по еднолично владение и плодоползване.
Ответниците Д. С. и Д. И. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
Останалите съделители не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият от поставените правни въпроси е насочен към изясняване вида на действията, чрез които един от съсобствениците може да демонстрира по отношение на останалите, че владее общата вещ само за себе си, а вторият въпрос – може ли за наличието на такова владение да се съди от поведението на останалите съсобственици. Посочените от жалбоподателя тълкувателни решения на ВКС не дават отговор на тези въпроси. В ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС са дадени само общи указания, че за да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да превърне с едностранни действия държанието им във владение; че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици; че завладяването на частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи владението им и установяване на своене, както и че такова манифестиране на намерението не е необходимо, когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой. В тълкувателното решение не са дадени примерни действия, чрез които би могло да стане отблъскването на владението. Не е разяснено дали отдаването на имота под аренда еднолично от един от съсобствениците и получаването на рентата само от него може да се възприеме като такова действие, с което се демонстрира на останалите съсобственици владение по отношение на целия имот, включително и по отношение на техните идеални части, нито дали бездействието на другите съсобственици може да се възприеме като подпомагане на владеещия съсобственик в завладяване на идеалните им части. Липсата на произнасяне по тези въпроси в тълкувателното решение изключва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като няма противоречие между въззивното решение на Старозагорския окръжен съд и ТР №1/2012г. на ОСГК по поставените правни въпроси. Няма противоречие и с ТР №4/2012г., което разглежда съвсем различна хипотеза – за възможността на наследниците на владелеца да се позоват на придобивна давност, на която наследодателят им е могъл, но не се е позовал приживе. В настоящия случай жалбоподателят С. В. С. не е единствен наследник на В. С. Р. и не се е позовал общо от името на наследниците му на изтекла в полза на наследодателя В. Р. придобивна давност, а е претендирал, че сам е завладял спорните земи при условията на чл.82 ЗС, чрез присъединяване на владението на наследодателя.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №190 от 28.05.14г. по гр.д.№1168/14г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: