1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
Гр.София, 28.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1896/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ш. А. А., Н. А. А., Ю. А. А., О. А. А. и А. Ю. А. срещу определение № 135/23.02.2018 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 527/2017 г. по описа на същия съд, с което е оставено без разглеждане възражението им с вх. № 6680/20 юни 2017 г. против заповед за изпълнение по чл.417 т. 10 пр.1 ГПК срещу наследодателя им И. А. А., издадена въз основа на запис на заповед за сумата 630 лв., както и частната им жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта от 15.10.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 1776/2012 г. на Районен съд Ловеч, инкорпорирана в съдържанието на възражението пред въззивния съд, поради процесуална недопустимост. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, тъй като възраженията са подадени в преклузивния едномесечен срок от узнаването на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение, който е започнал да тече за жалбоподателите от 22 май 2017 г. – датата, на която процесуалният им представител се е запознал със съдържанието на процесната заповед за изпълнение по чл.417 т.10 ГПК. Претендира се отмяната му.
„ТИ БИ АИ КРЕДИТ“ ЕАД не е взело становище по частната жалба.
При преценка на допустимостта й Върховният касационен съд, І състав на Второ т.о., съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу определение от вида на преграждащите развитието на съдебното производство, с което са оставени без разглеждане възраженията срещу акт на заповедния съд и частни жалби срещу разпореждането му за допускане незабавно изпълнение на заповед № 1170/15.10.2012 г. на РС Ловеч.
Определенията на окръжния съд, с които се оставят без разглеждане частни жалби срещу актове на заповедния съд, подлежат на обжалване пред ВКС. Съгласно мотивите на т.8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. ОСГТК определения на въззивния съд по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК, с които се оставят без разглеждане частни жалби срещу актове на заповедния съд на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС.
По основателността на частната жалба
За да постанови обжалваното определение по допустимостта на възраженията, въззивният съд е приел, че не е спазен едномесечният преклузивен срок по чл.423 ал.1 ГПК от узнаване на заповедта за изпълнение, която в процесния случай е надлежно връчена на 25.01.2016 г. с призовка за доброволно изпълнение на Н. А. А. и на 14.01.2016 г. на О. А. А. лично, а на останалите жалбоподатели – при условията на чл.46 ал.2 ГПК чрез живеещия на адреса им О. А. – син на А. Ю. А. и брат на Ю. А. А. и на Ш. А. А.. По отношение на последната е прието с оглед адресната й регистрация в [населено място], че намиращата се по делото молба с вх. № 5322/10 май 2017 г., подадена от нея чрез адвокат Л. Ю. Д. с приложено пълномощно за снабдяване с препис от записа на заповед по ч.гр.д.№ 1776/2012 г. на Ловешкия РС, установява по несъмнен начин, че към 10 май 2017 г. наследницата на И. А. А. е знаела за издадената срещу наследодателя й заповед за изпълнение на парично задължение и за конституирането й като длъжник по изп.д.№ 20168790400019 на ЧСИ В. П.. Съдът е заключил, че постъпилото на 20 юни 2017 г. в РС Ловеч възражение с регистрационен № 6680 до Ловешкият окръжен съд, основано на чл.423 ал.1 ГПК, се явява недопустимо поради пропускането на преклузивния едномесечен срок за подаването му.
Без разглеждане е оставена и частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 1170/15.10.2012 г., обективирана във възражението, като е прието, че към момента на подаването му в регистратурата на Ловешкия районен съд – 20 юни 2017 г. – визираният в разпоредбата на чл.419 ал.1 ГПК двуседмичен преклузивен срок е изтекъл.
Разгледани по същество, частните жалби на О. А. А., Н. А. А. и на Ю. А. А. са неоснователни.
Всички жалбоподатели поддържат, че не са могли да подадат възражения поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Процесуалният ред за защита е подаване на възражение пред въззивния съд съгласно т.6 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК по ТД № 4/2013 г.
Чрез заключение на съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът за получател, оспорен от жалбоподателката Н. А. в представената по делото обратна разписка, удостоверяваща връчване на покана за доброволно изпълнение на 25 януари 2016 г., е положен от нея, а подписите в позиция „получател“ срещу ръкописно изписаните имена върху поканите за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20168790400019, адресирани до останалите жалбоподатели О. А. А., Ш. А. А., А. Ю. А. и Ю. А. А. са положени от О. А., който ги оспорва. Същият твърди, че не са му връчени покани – лично до него, както и адресираните до останалите длъжници. Последните поддържат, че не са получили от него поканите с приложени към тях заповеди за изпълнение. Съобразно посоченото в разписките О. А. А. е получил адресираните до А. Ю. А., Ш. А. А. и до Ю. А. А. покани за доброволно изпълнение срещу задължението да ги предаде, вписаните в тях адреси съответно са: [населено място], [улица], [населено място], [улица] и [населено място], [улица]. Само последният адрес съвпада с адреса на О. А. – [населено място], Л. област, [улица].
Вписаните в поканите адреси съответствуват на посочените адреси в удостоверението за наследници на И. А. и в удостоверения за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателите О. А., Ю. А. и А. Ю..
Предвид горното следва да се приеме, че получилите лично заповед за изпълнение О. А. и Н. А. – съответно на 14 януари 2016 г. и на 25.01.2016 г., са пропуснали преклузивния едномесечен срок по чл.423 ал.1 ГПК за подаване на възражението. Редовно уведомен за заповедта за изпълнение при условията на чл.46 ал.2 ГПК се явява живеещият на адреса на О. А. негов брат Ю. А., чието възражение също е просрочено.
Основателно е възражението на жалбоподателите А. Ю. А. и Ш. А. А. – съответно майка и сестра на получилия поканите О. А. – за нарушаване разпоредбата на чл.46 ал.2 ГПК, отнасяща се до връчване на други лица, живеещи на адреса на получателя. Съобразно константната практика на ВКС „домашните“ и лицата, живеещи на адреса, се определят чрез връзката им с адреса на получателя. На тях не може да се връчва на място, различно от адреса на адресата. Съгласно Решение № 254/31 март 2009 г. по гр.д.№ 6162/2007 г. на ВКС, VІ ГО „домашно“ е лицето, което живее с призования в едно домакинство, ако живее другаде независимо от роднинската връзка, не е лице от домашните на призования дори временно да пребивава на неговия адрес. По съображения за нередовно връчване на поканите за доброволно изпълнение на преимуществено пребиваващата в Б. след 2009 г. Ш. А. А. и на живеещата на различен адрес от този на сина й О. А. А. Ю. А. следва да се приеме за доказано твърдението, че двете жалбоподателки са узнали едва на 22 май 2017 г. за издадената заповед за изпълнение при справка на упълномощения от тях адвокат Л. Ю. Д. в СИслужба – при ЧСИ В. П..
Едномесечният срок за предявяване на възражението, чието начало е узнаването на заповедта, е спазен. От съдържанието на молбата на Ш. А. от 10 май 2017 г. по ч.гр.д.№ 1776/2012 г., подадена чрез пълномощника й адв. Л. Д. и на приложеното към нея пълномощно не може да се направи изводът, че молителката е знаела за издадената срещу наследодателя заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК към момента на подаването. С нея е заявено искане за издаване на препис от ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, представен по ч.гр.д.№ 1776/2012 г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че Ловешкият окръжен съд необосновано е прел за просрочени възраженията на жалбоподателките Ш. А. и А. Ю. А..
Обусловена от спазването на преклузивния срок по чл.423 ал.1 ГПК е и допустимостта на частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК, депозирана едновременно с възражението съгласно предвидената в чл.423 ал.1 изр.2 ГПК възможност за упражняване правата на длъжника по чл.419 ал.1 ГПК. Едномесечният срок дерогира по-краткият двуседмичен срок за обжалване разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ал.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта спрямо жалбоподателите Ш. А. и А. Ю. и потвърден в останалата му част, а делото – върнато на Ловешкия ОС за по-нататъшни процесуални действия в отменената му част.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 135/23 февруари 2018 г. на Ловешкия ОС, постановено по ч.гр.д.№ 527/2017 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която са оставени без разглеждане възраженията от 20 юни 2017 г. по чл.423 ал.1 ГПК на Ш. А. А. и на А. Ю. А., както и частните им жалби, обективирани във възражение № 6680/2017 г. против разпореждане за допускане незабавно изпълнение на заповед № 1170/15.10.2012 г., издадена от Ловешкия окръжен съд по ч.гр.д.№ 1776/2012 г. като процесуално недопустими и е прекратено производството по тях.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 527/2017 г. на Ловешкия окръжен съд в останалата му част.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за продължаване на процесуалните действия по възраженията по чл. 423 ал.1 ГПК на Ш. А. А. и А. Ю. А. и по частните им жалби по чл.419 ал.1 ГПК срещу разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащи се във възражението с вх.№ 6680/20.06.2017 г., на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: