2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 03.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3334 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК-във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 701 ТЗ и чл. 189, ал. 5, изр. 1-во ДОПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6574 от 17.V.2015 г. на пловдивското [фирма] (в несъстоятелност), подадена против определение № 374 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-ви с-в, от 14.ІХ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 564/2015 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това търговско д-во против първоинстанционното определение № 1431 от 14.VІІ.2015 г. на Пловдивския ОС, ТК, 12-и с-в, по т. д. № 912/2008 г. – за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите му на предложеният от него план за оздравяване на търговското му предприятие.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му, но същевременно се поддържа и особено искане: за спиране на настоящето частно касационно пр-во – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до разрешаването с влязъл в сила съдебен акт на въпроса относно законосъобразността на отказа на министъра на финансите (с изх. № 26-00-720/13.VІІ.2015 г.) да даде предварително съгласие за отстрочване и разсрочване на публичните задължения на това д-во, приети в откритото срещу него пр-во по несъстоятелност, който е бил постановен на основание чл. 189, ал. 1 ДОПК по предложения план за оздравяване на търговското му предприятие (с вх. № 26-Г-202/9.ІІ.2015 г.).
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следния, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, материалноправен въпрос: „При условие, че са налице съгласията и категоричните положителни становища на ТД на Н. и от надзорния съвет на НОИ по оздравителния план, предложен от [фирма] (в несъстоятелност) и – според нас – Министърът на финансите действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови даването на предварително съгласие по чл. 189, ал. 1 ДОПК, как е следвало това да се съобрази от въззивния съд и дали е следвало да бъде продължен срокът за даване на това съгласие или пък, респективно, дори да не бе продължен срокът ни, при положение, че са налице цитираните по-горе съгласия и категорични становища на ТД на Н. и от НС на НОИ по оздравителния план, следвало ли е съдът да допусне същия до разглеждане от събранието на кредиторите, а не да постановява обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 701, ал. 3 ТЗ и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 701 ТЗ, с което е било отказано допускане на оздравителния план на търговеца настоящ частен до разглеждане от събранието на кредиторите му, Пловдивският апелативен съд е могъл да констатира, че внесеният в пр-вото по несъстоятелност оздравителен план от страна на длъжника [фирма] е предвиждал отсрочване и разсрочване на негови публични задължения, при което „процесуална предпоставка за неговото допускане за разглеждане от събранието на кредиторите му е наличие на предварително съгласие от министъра на финансите по чл. 189, ал. 1 ДОПК”, което обаче – до датата на постановяване на определението на съда по чл. 613 ТЗ – не е било давано, а ден след това е последвал изричен отказ на министъра.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния обжалван акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Изрично в мотивите към тази точка на тълкувателното решение е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за осъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай се налага извод, че формулираният в изложението към жалбата по чл. 264, ал. 3 ГПК материалноправен въпрос е с изцяло хипотетичен характер, т. е. той въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение, в което се обективира преценка по реда на чл. 189, ал. 5, изр 1-во ДОПК-във вр. чл. 701 ТЗ. Нещо повече: в частта му относно питането „следвало ли е съдът да допусне до разглеждане от събранието на кредиторите предложеният от длъжника в пр-вото по несъстоятелност оздравителен план, „а не да постановява атакуваното определение”, формулираният от частния касатор въпрос се отнася всъщност до правилността на постановеното от първостепенния съд /този по чл. 613 ТЗ/ определение, докато предмет на настоящата частна касационна жалба може да е само и единствено определението на въззивната инстанция.
От друга страна, питането дали по реда на чл. 189, ал. 1 ДОПК министърът на финансите действа „в условията на обвързана компетентност” е по естеството си друг, съвършено различен правен въпрос, подлежащ на разрешаване от сезирания с жалба срещу отказа на този държавен орган Върховен административен съд, но той не е бил разглеждан от Пловдивския апелативен съд при постановяване на атакуваното с настоящата частна касационна жалба определение. Ето защо, неоснователно се явява особеното искане на търговеца частен касатор за спиране на настоящето частно касационно пр-во – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до произнасянето на ВАС по жалбата му с вх. № 11396/22.VІІ.2015 г. срещу отказ на министъра на финансите да даде съгласие по реда на чл. 189, ал. 1 ДОПК, щом като дори и при благоприятен за жалбоподателя резултат по образуваното адм. дело, съгласието на министъра не би имало вече качеството на „предварително” – при съобразяване преклузивния характер на срока по чл. 698 ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 374 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-ви с-в, от 14 септември 2015 г., постановено по ч. т. дело № 564/2015 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] (в несъстоятелност) за спиране на настоящето частно касационно производство – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: до разрешаването с влязъл в сила съдебен акт на въпроса относно законосъобразността на отказ на министъра на финансите, който е бил постановен на основание чл. 189, ал. 2 ДОПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 3334 по описа за 2015 г.