О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 04.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 268 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „Бул И.” АД чрез адвокат И. Ц. срещу решение № 263/06.11.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 4964/2009 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд /СРС/ от 04.03.2009 г. по гр.д. 24944/2008 г., осъждащо настоящия касатор да заплати на М. В. Т. 14962 лв. – застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско”, 2064.85 лв. мораторна лихва и направени разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – М. В. Т. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с искове от М. В. Т. по чл.208 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ЗД „Бул И.” АД. Ищецът претендира действителна стойност на застраховано движимо имущество – лек автомобил, при настъпило застрахователно събитие „кражба”, с лихва за забава. Искът за главницата е уважен изцяло, за мораторната лихва – частично, със законна лихва и разноски, като искът за мораторната лихва е частично отхвърлен – за разликата от уважения до предявения размер. По жалба на ответника ЗД „Бул И.” АД първоинстанционното решение в уважителната му част е потвърдено от СГС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, свързани с обсъждане на доказателствата по делото и специално на „общите условия” на застрахователя. Касаторът не излага и съображения за наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а само бланкетно сочи тази хипотеза като същевременно прилага и три решения на административен съд и на СГС, по които / според него/ съдилищата са се произнесли по сходни казуси. Следва да се посочи, че няма обективна идентичност между казусите, решени по настоящото дело и по приложените решения по В. и на СГС, поради което не е и налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Изложените от касатора доводи могат да се преценяват като оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 2800 лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263/ 06.11.2009 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4964/2009 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул И.” АД, гр. София, бул. „В.” № 17 да заплати на М. В. Т. от гр. Б., ул. „3-ти март” № 87 вх.1 ет.6 ап.20 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.