О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.10 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №3179/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат Г. С., с вх.№4835 от 16.05.2013 г. на Хасковския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 14.05.2013 г., срещу определение №354 от 05.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№226/2013 г. на Хасковския окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение №1072 от 29.11.2012 г. по ч.гр.д.№779/2012 г. на Димитровгрдския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената в полза на настоящия жалбоподател Заповед за незабавно изпълнение №638/19.05.2012 г. на парично задължение въз основа на документ/ чл.417, т.9 ГПК/ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. За да обезсили постановената заповед Хасковският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК банката заявител не е представила доказателства, че е предявила иска за установяване на вземанията си, предмет на заповедта за изпълнение.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, тъй като в срок по пощата с пощенско клеймо от 26.11.2012 г. е представил пред въззивния съд искова молба за предявен иск по чл.422 ГПК. Поставя правни въпроси дали представената разписка за изпратена по пощата искова молба представлява доказателство по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК за предявен иск по чл.422 ГПК и следва ли съдът служебно да провери дали исковата молба е постъпила реално в съда, спрямо които въпроси подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените въпроси са от значение за изхода на делото, но липса подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. На първия поставен въпрос дали изпратената по пощата искова молба представлява доказателства за предявен иск по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК, отговорът произтича от самия закон – чл.415, ал.2 във вр. с чл.125 ГПК, който е ясен и категоричен и не се нуждае от изправително тълкуване. Законът изисква заявителят не само да предяви иск по чл.415, ал.1 ГПК в указания му едномесечен срок, но и да представи пред заповедния съд доказателства за предявяването му в същия срок. Съгласно чл.125 ГПК искът се счита предявен от постъпването на исковата молба в съда. Представените доказателства за изпращането по пощата като препоръчана пратка на препис от искова молба, доказват само спазването на срока за представяне на доказателствата. Правната им стойност, обаче, ще зависи доколкото те удостоверяват подаването в съда на установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. П. с обратната разписка до Димитровградския районен съд препис от исковата молба на банката с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК до Хасковския окръжен съд, без щемпел на съда за входящ номер и дата на постъпването й в същия срок, не доказва предявяването на този иск.
По поставените процесуалноправни въпроси за срока и начина, по който следва да се представят доказателства за предявяването на иска по чл.415, ал.1 ГПК съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава по разрешените с нея процесуално- правни въпроси, формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК- определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 494/02.07.2010г. по ч. т. дело № 403/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. . Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл.417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание чл.415 ал.1 ГПК. Посочената по-горе трайна и непротиворечива съдебна практика изключва наличието на допълнителния критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №354 от 05.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№226/2013 г. на Хасковския окръжен съд, въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: