О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София,21.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 399 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. М. К. от гр. М. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 19.12.2009г. по гр.д. №255/2009г. с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Б. М. К. против М. М. Х. и Х. А. Х. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога може да се приеме,че наследодателят е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС и с какви доказателства следва да бъде установен този факт,по който въпрос касаторът твърди,че е налице противоречива практика на съдилищата, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. М. Х. и Х. А. Х. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск е неоснователен въззивният съд е приел,че ищецът е следвало да проведе пълно доказване на правопораждащите собствеността факти преди образуване на ТКЗС, но от събраните гласни доказателства не се установяват твърденията му неговият наследодател да е бил собственик на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС. По отношение на приетото заверено ксероксно копие на декларация е прието,че няма данни кога е подадена и кой период от време касае,нито същата да е послужила да вписване в емлячния регистър на с. Б.,тъй като не е установено въз основа на тази декларация емлячният регистър да е бил попълнен от съответното длъжностно лице.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се сочат съдебни актове на ВКС или други съдилища,които да обосноват основателност на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по поставените от касатора и разрешени от въззивния съд материалноправни или процесуалноправни въпроси. Освен това следва да се отбележи,че по въпроса за доказателственото значение на декларацията за притежавани непокрити земеделски земи,за която липсват данни да е отразена в емлячния регистър, решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС-решение №71/26.04.2010г. по гр.д. №699/2009г. на І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Начинът на установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот и доказателствата,посредством които може да се приеме за установен фактът на придобиване на собствеността не касаят приложението на правни норми,които да са нови,неясни или да се нуждаят от тълкуване с оглед специфични въпроси,разрешени в настоящия случай.
Не са налице посочените в чл.280,ал.1 ГПК основания,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставките до допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.12.2009г. по гр.д. №255/2009г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: