ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 645
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 503/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Тонева – от гр. К. срещу Решение № 6 от 2.ІІ.2009 г. по гр.д. № 687/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 75 от 24.VІ.2008 г. по гр.д. № 88/ 2008 г. на Ц. районен съд, с което е прието за установено, че Г. Н. Г. – от гр. С. не дължи на Н. С. Тонева – от гр. К. сумата 5301 лв. по запис на заповед от 10.V.2006 г., с оплакване, че решението е неправилно и необосновано.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението съдържа произнасяне по съответни материалноправни въпроси, респ. спорове, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и същевременно са от значение за точното прилагане на закона – чл. 281 т. 3 (всички хипотези) ГПК, че решението е неправилно и е необосновано. Жалбоподателката поддържа, че са налице основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 вр. чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – въпросите за действителността на записа на заповед и за необходимите реквизити са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателката счита, че са неправилни и в противоречие с материалния закон изводите на съда, който в нарушение на чл. 536 ТЗ е квалифицирал като за нищожен записа на заповед, като неправилно и в нарушение на чл. 536 ал. 3 ТЗ е приел, че липсата на точно посочване на града, е липса на реквизит, който води до нищожност. Жалбоподателката излага, че не са налице основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД, която нищожност съдът не е конкретизирал и бланкетно е приел,че е налице поради непосочване на мястото на плащане и че решението противоречи на практиката на ВКС – Р. №1414/29. Х.2003 г. по гр.д. № 2264/2002 г. и Р. № 666/6. ХІІ.2007 г. по т.д. № 387/2007 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. Н. Г. – от гр. С. по съображения, изложени в Отговор на касационна жалба, оспорва същата по същество и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 254 ГПК (отм.), както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката е посочила разрешени от съда материалноправни въпроси, които счита за важни за решаване на делото – за действителността на записа на заповед и за необходимите реквизити на същия, за които може да се изведе, че поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие практиката на ВКС- основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че тези въпроси са важни за делото, но не са решаващи, тъй като, както е прието във въззивното решение, дори да се приеме, че записът на заповед е действителен, с оглед липсата на реквизит по чл. 535 т. 4 ТЗ, искът по чл. 254 ГПК е основателен, тъй като не е установена друга сделка, по повод на която да е съставен записът на заповед – договор за заем – съпътствуващо основание, сочещо на нищожност. Останалите съображения на жалбоподателката за незаконосъобразност и необоснованост на решението, квалифицирани и от нея като оплаквания по чл. 281 т. 3 ГПК не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се обсъждат.
Относимият към крайния извод за основателност на иска по чл. 254 ГПК (отм.) процесуалноправен въпрос – по отрицателния установителен иск, че ищецът не дължи сумата, когато разреши въпроса за действителността на записа на заповед, трябва ли съдът да разгледа и каузалното правоотношение, създадено между страните, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се и в посочените от жалбоподателя решения на ВКС: Р. №666/6. ХІІ.2007 г. по т.д. № 387/2007 г., Р. № 1414/2003 г. по гр.д. № 2264/2002 г. Като е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправния въпрос за валидността на записа на заповед, за който е приел, че не съдържа реквизит по чл. 535 т. 4 ТЗ, и не е съобразил разпоредбата на чл. 536 ал. 3 ТЗ, правилно и при съобразяване с практиката на ВКС, съдържаща се и в посочените решения, съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос, че в предмета на делото по иска по чл. 254 ГПК (отм.), се включва и съществуването на вземането по каузалното правоотношение, по който е приел, че не съществува вземане на взискателя на основание каузално правоотношение, създадено между страните, въз основа на което да е издаден записът на заповед. Ищецът е поддържал по делото, че е бил шофьор при ответницата с фирма “И”и съпруга й, че му е било предоставено ново превозно средство за упражняване на работата му и че във връзка с това е задължен от съпрузите да подпише записа на заповед, с който се е задължил в полза на ответницата като физическо лица, а ответницата в писменото си становище от 7.V.2008 г. е възразила, че основанието за издаване на записа на заповед са друг вид отношения,различни от изложените от ищеца. Поради това тъй като ответницата оспорва с ъществуването на каузалното отношение,без ответницата да ги посочи и докаже,няма как да се обсъждат възраженията на ищеца по тях,следователно доказателствената тежест за установяване на каузалните отношения в случая е върху ответницата и като не е
и за значението на каузалната сделка, за което се е позовал на Решение № 1414/ 29. Х.2003 г. по гр.д. № 2264/ 2002 г. и приетото в обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в представените от жалбоподателя Решение № 1270/ 20. Х.1999 г. по гр.д. № 564/ 1999 г., Решение № 1* от 20. Х.1999 г. по гр.д. № 564/ 1999 г., Решение № 1221/ 30. ХІ.2000 г. по гр.д. № 1305/ 2000 г. и Решение № 26/ 24.ІІІ.2005 г. по гр.д. № 1143/ 2003 г.
При твърдяно каузално отношение,вземането по което е обезпечено с издаден запис на заповед на стойност над 1000 лв,удс.становяването на каузалното отношение не може да се установи със свидетелски показания-чЛ.133 б.”в” ГПРК. Искът е по чл.254 ТГПК, в производството по отрицателния установителен иск длъжникът следва да изчерпи възраженията си срещу изпълнителното основание,на което е издаден изпълнителния лист в ползда на ответника. Всяко заявено възражение на длъжника – ищец представлява отделно основание на иска по чл.254 . Ищецът е въвел две възражения, представляващи основания на отрицателния установителен иск – липса на реквизит на записа на заповед и липса на каузална сделка, поради която да е издаден записът на заповед. Тъй като по иска по чл.254 ГПК взискателят (ответник по иска) следва да докаже факта, от който произтича вземането, а длъжникът – възраженията си срещу вземането, правилно – и оттам – вишожност на същия по члб.26 ал.2 ЗЗД,както и възраженвие за а
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че няма съдебна практика по приложението на чл. 534 ал. 1 ТЗ, по който въпрос ВКС се е произнесъл с Решение № 599/ 17.ІІІ.2006г. по т.д. № 664/ 2004 г., Решение № 433 /19.ІV.2005 г. по т.д. № 320/ 2004 г., Решение № 208/ 21.ІІІ.2006 г. по т.д. № 498/ 2005 г. и др., като следва да се имат предвид и решенията, постановени по чл. 421 (отм.) ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 6 от 2.ІІ.2009 г. по гр.д. № 687/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: