2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
С., 10.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2984/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. Н. Вивианов В. от [населено място] – ПАК, пълномощник на Надежда Р. Г. и З. Р. М. – двете от [населено място] срещу Определение от 10. 06. 2015 г. по гр.д. № 4282/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено въззивното решение в частта за разноските, които [фирма] – [населено място] е осъдена да плати на адв.Н.В. 1500 лв. общо за двете ищци – адв. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, вр чл. 7 от Наредба №1/2004 г. за М.. Жалбоподателят сочи, че определението е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано и иска да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата като неоснователна, тъй като не съдържа аргументи и не се разбира какво е основанието на претенцията, липсва и заявен петитум.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение по молба на ответника по чл. 248 ГПК частично е изменено въззивното решение в частта за разноските, които по реда на чл. 38 ЗА се следват на адв.Н.В. – пълномощник на ищците, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да измени по молба по чл. 248 ГПК на [фирма] – [населено място] въззивното решение в частта за разноските, които се следват на основание чл. 38 ЗА на адв. Н.В., който е представлявал ищците във въззивното производство, образувано по жалба на [фирма] – [населено място] и да присъди разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение общо 1500 лв. на ищците, въззивният съд е изложил, че дължимото възнаграждение възлиза на 1500 лв., а не на 1890 лв.
Частната жалба е частично основателна. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се адвокатско възнаграждение при дело с интерес 30 000 лв. във въззивната инстанция, е 1430 лв., а съобразно отхвърлената част на жалбата на ответника, ищците имат право на 54% или 772 лв. – общо двете 1544 лв. на адвоката им по чл. 38 ЗА. Частната им жалба е основателна срещу определението в частта, с която над присъдените разноски 1500 лв. за втората инстанция, не са присъдени разноски 44 лв. до следващия им се размер 1544 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 10.06.2015 г. по гр.д. № 4282/ 2014 г. на Софийски апелативен съд в ЧАСТТА, с която на адв. Н.В., пълномощник на ищците, не е присъдено на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за втората инстанция 44 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на адв. Н. В. – [населено място] – ПАК още 44 лв. – възнаграждение за явяване пред въззивната инстанция за двете ищци, на основание чл. 38 ЗА, вр.чл.7 от Наредба №1/2004 г. за М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: