О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 646
София, 17.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 542/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на С. Г. К., Г. Н. К., А. Н. К. и В. Н. К., всички от [населено място] срещу въззивно решение № 1314 от 20.06.2013 г. по в.гр.д.№ 748/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261 от 26.11.2012 г. по гр.д.№ 165/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл.407 /отм./ ТЗ срещу ЗК [фирма] и при условията на евентуалност срещу Г. фонд, [населено място] с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на общия им наследодател Н. К., настъпила при ПТП на 25.04.2004 г., заявени в размер на 45 000 лв. за първата ищца – преживяла съпруга и по 40 000 лв. за останалите ищци – деца на пострадалия.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му, а достъпът до касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците ЗК [фирма] и Г. фонд оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендират разноски по делото в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че на 25.04.2004 г. е настъпило ПТП, при което М. К. като водач на л.а. „Опел Вектра”, нарушавайки правилата за движение/чл.150 ЗДвП/ е причинила смъртта на Н. К. – съпруг и баща на ищците; към датата на ПТП лекият автомобил е бил застрахован при предпочитания ответник по застраховка „Гражданска отговорност”, а водачът му К. не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС; с влязло в сила на 02.11.2008 г. решение по г.д.№ 15/2008 г. на БОС, постановено при участието на настоящите ответници делинквента К. е осъдена да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им; присъденото обезщетение не е било заплатено на ищците и същите са претърпели неимуществени вреди в резултат от причинената при процесното ПТП смърт на техния съпруг и баща.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приел, че пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е Г. фонд, тъй като разпоредбата на чл.88, ал.1, т.1, б.”б”, пр.2 ЗЗ (отм.), според която ако причинителят на вредите, чието обезщетяване се търси е неправоспособен водач, обезщетението по застраховка „ГО”, се изплаща от Г. фонд като специална изключва отговорността на застрахователя по общата разпоредба на чл.407 (отм.) ТЗ. Счетено е обаче за основателно възражението на евентуалния ответник ГФ, че исковете са погасени по давност, като изложил съображения, че съгласно чл.116, б.”б”, ЗЗД същата се прекъсва само когато искът, предявен от кредитора срещу длъжника е редовен, респ.нередовността на исковата молба е била отстранена и същият бъде уважен с влязло в сила решение. С оглед на изложеното е приет за ирелевантен спрямо теченето на давността предявяването на искове срещу настоящите ответници по гр.д.№ 15/2008 г. на БОС, тъй като поради неотстраняване на нередовността на исковата молба по отношение на тях производството е прекратено, а същите са били конституирани като трети лица на страната на ищците. Изтъкнато е, че самото привличане на трето лице помагач в хода на процеса не прекъсва давността между привличащия и привлечения, т.к. за този ефект е нужно предявяването на обратен иск, защото давността се прекъсва с предявяването на иск – първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск, а изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл.116 ЗЗД не дава възможност за разширяването им, като съдът се позовал на постановеното в този смисъл Решение № 816 от 05.08.1991 г. по г.д.№ 609/91 г., І г.о. на ВС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК поставения от касаторът правен въпрос от кой момент започва да тече давностния срок за предявяване на иск за вреди, причинени от водач на МПС, признат за виновно с влязла в сила присъда – от настъпване на ПТП, от привличането му като обвиняем или от датата на влизане в сила на присъдата е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Недоказано е твърдението му обаче, че този въпрос е разрешен в противоречие с Определение № 644 от 03.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1274/2010 г., ІV г.о., тъй като определенията, постановени по реда на чл.288 ГПК, каквото е цитираното, нямат характера на съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и не обосноват наличие на сочената от касатора допълнителна предпоставка за достъп на въззивното решение да касация.
От последващи два поставени въпроса – 1./ Погасени ли са по давност предявените искове; 2./ Привличането на ответниците като трети лица-помагачи в образувания срещу делинкента процес води ли до прекъсване на давността само вторият от тях има характера на правен въпрос по смисъла на цитираното ТР № 1/2010 г. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика – Решение № 72 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 17/2009 г., І т.о., Решение № 232 от 02.05.2012 г. на ВКС по т.д.№ 782/2010 г., ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че разпоредбата на 116, б.”б” ЗЗД, според която давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, упражнено в образувания исков процес не може да бъде тълкувана разширително поради изчерпателното изброяване на основанията, сред които не попада привличане в делото на трето лице – помагач за вземането, което една от страните би имала срещу привлеченото трето лице. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва соченото от касатора основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да се присъди по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1314 от 20.06.2013 г. по в.гр.д.№ 748/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Г. К., Г. Н. К., А. Н. К. и В. Н. К., всички от [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
ОСЪЖДА С. Г. К., Г. Н. К., А. Н. К. и В. Н. К., всички от [населено място] да заплатят на Г. фонд, [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: