О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 19.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 956/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „У. И.”, Република С., против решение № 682 от 17.11.2014г., постановено по в.т.д. №975/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №119 от 28.05.2014г., постановено по т.д.№374/2013г. по описа на Окръжен съд Кърджали.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и при противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивният състав е приел, че Окръжен съд Кърджали не е допуснал нарушение, свързано с призоваването, връчването на книжа, конституирането и процесуалното представителство на ответника „У. И.”. В тази връзка се излагат съображения, че адвокатите Л. Г. и Милен Ш. не са били упълномощени да представляват „У. И.” в производството по т.д.№374/2013г. по описа на Окръжен съд Кърджали. Същевременно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като атакуваните от синдика на [фирма] особени залози не са сключени в т.н.”подозрителен период” по смисъла на чл.646 ал.2 т.2 ТЗ. Излагат се аргументи, че „подозрителният период” приключва с подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, докато в случая договорите за особени залози са сключени след откриване производството по несъстоятелност. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове по чл.646 ал.2 т.2 ТЗ.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, свързано с поставения материалноправен въпрос:”Кой е крайният момент на срока по чл.646 ал.2 т.2ТЗ /изм.ДВ.бр.70 от 2013г./- дали датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ или датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност и следва ли крайния момент на този срок да се тълкува по аргумент на чл.646 ал.1 ТЗ и да се определя от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност?”. Допълнително е поставен втори материалноправен въпрос с твърдението, че е решен в противоречие с практиката на съдилищата, а именно: „Нищожни ли са всички обезпечения върху вещи от масата на несъстоятелността след настъпване датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност или са нищожни само тези, които са извършени след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността”. В подкрепа на твърдението за това, че въпросът е решен в противоречие с практиката на съдилищата са приложени решение №130 от 12.03.2008г. по гр.д.№92/2008г. на Пловдивски АС и решение №54 от 12.06.2013г. по т.д.№9/2013г. по описа на Врачански ОС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от синдика на [фирма]- [населено място] и от [фирма]- [населено място] /в несъстоятелност/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №119 от 28.05.2014г., постановено по т.д.№374/2013г. по описа на Окръжен съд Кърджали, са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]- [населено място] сключените договори: 1/договор за особен залог от 30.05.2013г., сключен между [фирма] и „У. И.”-Република С. като заложен кредитор, вписан в Централния регистър на особените залози на 18.07.2013г. под № 2013071802810 и 2/договор за особен залог от 4.06.2013г., сключен между [фирма] и „У. И.”-Република С. като заложен кредитор, вписан в Централния регистър на особените залози на 23.07.2013г. под № 2013072301320.
С обжалваното пред касационната инстанция решение № 682 от 17.11.2014г., постановено по в.т.д. №975/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд е потвърдено изцяло първоинстанционното решение на Окръжен съд Кърджали. В решаващите мотиви въззивният състав приема, че са налице предвидените в чл.646 ал.2 т.2 ТЗ предпоставки за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на посочените по-горе два договора за особен залог. С въззивното решение е констатирано, че производството по несъстоятелност на [фирма] е открито с молба по чл.625 ТЗ на 9.10.2012г., че решението, с което е открито производството по несъстоятелността е постановено на 29.11.2013г. и че обявената с него начална дата на неплатежоспособността на [фирма] е 31.12.2012г. С оглед на обстоятелството, че двата договора за особен залог са сключени след началната дата на неплатежоспособност и след подаване на молбата по чл.625 ТЗ, но преди решението, с което е открито производството по несъстоятелност, въззивният състав приема, че договорите са сключени в т.н. „подозрителен срок” по чл.646 ал.2 т.2 ТЗ. Съдът обосновава извода, че срокът между датата на молбата по чл.625 ТЗ и датата на решението за откриване производството по несъстоятелността се включва в т.н. „подозрителен срок” по чл.646 ал.2 ТЗ, аргументирайки се с разпоредбата на чл.646 ал.1 ТЗ за нищожност на договорите по отношение на кредиторите на несъстоятелността след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Отделно във въззивното решение се излагат съображения за липсата на предпоставките по чл.646 ал.6 ТЗ, изключващи приложението на чл.646 ал.2 т.2 ТЗ
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, свързани с призоваването и процесуалното представителство на ответника „У. И.”, не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касация, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен процесуалноправен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от Т..решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода за конкретното дело е достатъчно основание на недопускане на касация. Сами по себе си твърдените процесуални нарушения нямат отношение и към евентуална недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационното му обжалване. Въззивното решение е постановено от законен състав като съдът се е произнесъл по спора на предявеното с исковата молба основание и в рамките на своята компетентност по чл.269 ГПК.
Поставеният в касационната жалба материалноправен въпрос :”Кой е крайният момент на срока по чл.646 ал.2 т.2ТЗ /изм.ДВ.бр.70 от 2013г./- дали датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ или датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност и следва ли крайния момент на този срок да се тълкува по аргумент на чл.646 ал.1 ТЗ и да се определя от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност?” е значим за конкретния спор правен въпрос, обуславящ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая обаче не е налице допълнителната, релевирана от касатора предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е спорно в теорията и в съдебната практика, че относителната недействителност по чл.646 ал.2 ТЗ включва период с крайна дата – датата на постановяване на решението, с което се открива производството по несъстоятелност. Този извод произтича от логиката на разпоредбите в ТЗ, свързани с попълване на масата на несъстоятелността, която дава възможност за защита на интересите на кредиторите през целия период след възникване на правото за предявяване на отменителните искове по чл.645-647 ТЗ /без междинен период/. От друга страна следва да се има предвид, че систематичното място на разпоредбата на чл.646 ал.2 ТЗ / тя е непосредствено след разпоредбата на чл.646 ал.1 ТЗ, провъзгласяваща нищожност по отношение на кредиторите след датата на откриване на производството по несъстоятелността/, категорично определя датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като крайна дата на срока по чл.646 ал.2 ТЗ. За прецизност терминът „подозрителен срок” по чл.646 ал.2 ТЗ следва да се използва за сроковете по чл.646 ал.2 т.1, т.2 и т.3 ТЗ, предхождащи подаване на молбата по чл.625 ТЗ, а под терминът „подозрителен период” следва да се разбира „подозрителния срок”, посочен по-горе и последващия период до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо „подозрителният период” по чл.646 ал.2 ТЗ започва след началната дата на неплатежоспособността, включва подозрителните срокове” по чл.646 ал.2 т.1, т.2 или т.3 ТЗ и свършва на датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Липсата на неяснота относно крайната дата на „подозрителния период”, както и липсата на противоречива практика по поставения въпрос, обуславят извода, че не е налице необходимост от изменение на практиката на съдилищата по прилагане на чл.646 ал.2 ТЗ, нито усъвършенстване на законодателството във връзка с тълкуването на посочената разпоредба. Този извод обуславя липсата на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението и с оглед поставения втори въпрос: „Нищожни ли са всички обезпечения върху вещи от масата на несъстоятелността след настъпване датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност или са нищожни само тези, които са извършени след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността”. Очевидно е, този въпрос /макар и неясно зададен/, не е от значение за изхода на делото, нито за формиране на решаващата воля на съда. Този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния състав, поради което не отговаря на изискванията по чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касация. В тази връзка представената от касатора съдебна практика / решение на Пловдивски АС и решение на Врачански ОС/ е неотносима за настоящото производство по чл.288 ГПК
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 682 от 17.11.2014г., постановено по в.т.д. №975/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :