5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 646
гр.София, 19.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4701 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 840/ 10.04.2018 г. по гр.д. № 5069/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, след отмяна на решение № 3664/ 25.05.2017 г. по гр.д. № 15781/ 2015 г. на Софийски градски съд:
· е отхвърлил исковете на Б. П. П. и М. А. П. срещу Ц. М. П. с правна квалификация съответно чл. 27, пр. 3, вр. чл. 28, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съответно за унищожаване на договора по н.а. № 1/ 20.09.2011 г. в частта, с която съпрузите Б. и М. Паликареви са дарили на Ц. П. 1/ 2 ид. част от един УПИ в [населено място], ведно с намиращите се в него жилище – едноетажна жилищна сграда в дъното на дворното място, заедно с право на строеж за тази сграда, мазе (котелно), находящо се в сутерена на триетажната жилищна сграда и гараж със застроена площ от 30 кв.м., находящ се в дъното на дворното място (имотите по пункт II от нотариалния акт) и за тяхното връщане;
· е отхвърлил исковете на Б. и М. Паликареви срещу Б. П. П. с правна квалификация чл. 108 ЗС в защита на правото на собственост върху гореописаните имоти (по пункт II от нотариалния акт) и
· на основание чл. 108, вр. чл. 111, вр. чл. 56, ал. 1 ЗС е признал за установено по отношение на Ц. П. и Б. П., че Б. и М. Паликареви са носители на вещно право на ползване върху гореописаните имоти (по пункт II от нотариалния акт) и е осъдил Ц. П. и Б. П. да предадат владението върху тях на Б. и М. Паликареви.
Решението се обжалва от Ц. П. и от Б. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол в осъдителната част за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Представлява ли официално удостоверяване по смисъла на чл. 179 ГПК изявленията на нотариуса в нотариалния акт относно извършените от него и пред него действия, датата на съставяне на нотариалния акт, самоличността и явяването на посочените в акта лица, направените пред нотариуса волеизявления, така както са записани в нотариалния акт, прочитането на нотариалния акт от нотариуса и одобряването на прочетеното от лицата, подписването на нотариалния акт от тях пред нотариуса и представянето на описаните в нотариалния акт документи? 2. Когато страната твърди, че документът не изразява нейната воля и иска да се разкрие действителната й воля, но без да въвежда твърдение, че нотариалният акт е неистински и е съставен с цел да са създаде привиден документ, т.е. когато страната твърди „грешка в нейното изявление“, допустими ли са свидетелски показания за установяването на тези твърдения? 3. По какъв ред и с какви средства следва да се обори формалната и материална доказателствена сила на нотариалния акт в частта относно извършеното с него нотариално удостоверяване? Касаторите считат въпроси включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновават с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие съответно: първия – с решение № 38/ 19.05.2017 г. по гр.д. № 3438/ 2016 г. на ВКС, II-ро ГО; втория – с решение № 51/ 21.07.2017 г. по т.д. № 528/ 2009 г. на ВКС, I-во ТО и с решение № 38/ 19.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3438/ 2016 г. на ВКС, II-ро ГО, а третия – с решение № 173/ 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/ 2008 г. на ВКС, IV-то ГО. По същество се оплакват, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 179, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 6 и чл. 193 ГПК).
С насрещна касационна жалба решението се обжалва и от Б. и М. Паликареви с искане да бъде допуснато до касационен контрол по повдигнати въпроси. Сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително.Позовават се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Всяка от страните оспорва касационната жалба от насрещните страни и претендира разноски.
Настоящият състав приема касационните жалби с допустим предмет. Решението е въззивно, по гражданско дело, с цена на исковете над 5 000 лв. Подадени са от легитимирани страни. Касатори са ответниците по евентуалните искове, които въззивният съд е уважил, след отмяна на първоинстанционното решение по главните искове и отхвърлянето им. Касатори по насрещната касационна жалба са ищците, които обжалват въззивното решение по главните искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбите, но повдигнатите от касаторите Ц. П. и Б. П. въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е констатирал, че спорът е породил договорът по н.а. № 1/ 20.09.2011 г.
По представения документ на нотариалния акт въззивният съд е установил, че с клаузата по пункт първи от сключения договор ищците, съпрузите Паликареви са дарили на сина си П. А. следните недвижими имоти: 1/ 2 ид. част от един УПИ в [населено място], жилище – първи етаж от триетажна жилищна сграда в същия УПИ, заедно с две мазета и лятна кухня в сутерена на сградата, заедно с 1/ 3 ид. части от общите й части, гараж в дъното на УПИ с площ от 18 кв.м. и гараж на площ от 25 кв.м., находящ се в дъното на дворното място. Съпрузите Паликареви са изразили воля да запазят пожизнено правото на ползване върху имотите, описани в пункт първи, които са дарили на сина си.
Въззивният съд е установил, че с клаузата по пункт втори от сключения договор ищците, съпрузите Паликареви са дарили на дъщеря си, ответницата Ц. П., следните недвижими имоти: 1/ 2 ид. част от същия УПИ, жилище – едноетажна жилищна сграда в дъното на дворното място, мазе (котелно) в сутерена на триетажната жилищна сграда и гараж от 30 кв. м. в дъното на УПИ. Съпрузите Паликареви са изразили воля да запазват пожизнено правото на ползване върху имотите, които са дарили на дъщеря си, но в нотариалния акт отново е посочен пункт първи, а не пункт втори от договора.
Въззивният съд е установил, че пункт трети от сключения договор обективира волеизявлението, че П. А. и Ц. П. приемат дарението на недвижимите имоти, описани в пункт първи и втори, при условието на запазеното пожизнено право на ползване в полза на техните родители.
Въззивният съд е установил също, че н.а. № 106/ 22.05.2015 г. установява договор, с който ответницата Ц. П. дарява на дъщеря си, ответницата Б. П., имотите, които е придобила от своите родители, съпрузите Паликареви.
Намерил е за безспорна упражняваната от ответниците фактическа власт върху тези имоти.
Въззивният съд е констатирал, че спорът между страните е за това, дали договорът по н.а. № 1/ 20.09.2011 г. е породил право на унищожаване в полза на съпрузите Паликарови – по главните искове те са твърдели грешка в предмета на договора относно имотите по пункт втори (чл. 27, пр. 3, вр. чл. 28 ЗЗД) и са искали Ц. П. да им върне тези имоти като получени на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). С евентуалните искове съпрузите Паликарови са твърдели, че в пункт втори от договора е било допусната техническа грешка, а с тази част на договора са си запазили пожизнено право на ползване и върху имотите, които са дарили на своята дъщеря. Като носители на ограничено вещно право са заявили ревандикационна претенция с твърденията че ответниците оспорват техните права, а осъществяват фактическа власт върху тези имоти чл. 108, вр. чл. 111, вр. чл. 56 ЗС).
В обжалваното решение след като е приел главните искове за неоснователни, въззивният съд е пристъпил към разглеждането на евентуалните (чл. 271, ал. 2 ГПК).
Подложил е договора по н.а. № 1/ 20.09.2011 г. на тълкуване, прилагайки правилата по чл. 20 ЗЗД. Изяснявайки действителната обща воля на страните, въззивният съд е приел, че е правно и житейски нелогично, след като съпрузите Паликареви са изразили воля да запазват правото на ползване върху имотите, които даряват на сина си (крайния текст на пункт първи от нотариалния акт), повторно да изразят същата своя воля в крайния на пункт втори от нотариалния акт. Пункт втори касае имотите, които съпрузите Паликареви даряват на дъщеря си, ответницата Ц. П.. Въззивният съд е преценил, че в края на текста на пункт втори от нотариалния акт нотариусът е допуснал техническа грешка, а действителната воля на страните е била съпрузите Паликареви да дарят и на дъщеря си само „голата собственост“, а да си запазят правото на ползване и върху тези имоти. Въззивният съд е достигнал до това заключение: 1) тълкувайки първите две клаузи на сключения договор във връзка с изразеното в пункт трети от нотариалния акт, откъм обективираното там волеизявление, че надарените приемат дарените им имоти при условието, че съпрузите Паликареви си запазват пожизнено право на ползване върху имотите, описани в пункт първи и втори; 2) обсъждайки показанията на нотариуса, свидетелствал за това, че при съставяне на нотариалния акт механично (чрез копиране) е пренесъл крайния текст от пункт първи в пункт втори от договора, пропускайки да нанесе съответната корекция в крайния текст на документа; 3) и показанията на останалите разпитани по делото свидетели за това, че преди сключването на договора съпрузите Паликареви са изразявали желанието си да продължат да ползват имотите, докато са живи по начина, по който са ги ползвали винаги, а намерението им е било да ги разпределят между децата си, включително за това, че надарените са били наясно с тази воля на родителите си.
Съобразно предметното съдържание на договора, тълкувайки по този начин отделните уговорки във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от договора, въззивният съд е достигнал до правния извод, че между страните е било уговорено дарителите да запазят пожизнено право на ползване и върху всички дарени имоти, а със сключения договор са целели последиците на т.нар. „делба преживе“ (чл. 77 ЗН). За да избегнат бъдещи спорове, родителите са разпределили свои имоти между децата си, запазвайки си пожизнено право на ползване. Исковете в защита на ограниченото право на ползване на съпрузите Палиркаеви са уважени.
При тези мотиви на въззивния съд никой от повдигнатите въпроси не обуславя осъдителната част на въззивното решение. Крайният извод за основателността на исковете по чл. 108, вр. чл. 111, вр. чл. 56, ал. 1 ЗС, въззивният съд е направил след тълкуване на договора за дарение по н.а. № 1/ 20.09.2011 г. Приложените от него правила са тези по чл. 20 ЗЗД. Те изясняват действителната воля на страните при сключването на този договор. Те не се отнасят до персоналния и предметен обхват на нотариалното удостоверяване, извършено със съставянето на този нотариален акт, нито до доказателствената сила на нотариалния акт, нито до опровергаване на съдържанието на документа на нотариалния акт или до оспорване на неговата истинност в качеството му на официален удостоверителен документ, който поражда и материална доказателствена сила. Поради това обжалваното решение не противоречи и на решенията на Върховния касационен съд, на които касаторът се позовава. Никое от тях не обсъжда правилата за тълкуването на договорите по чл. 20 ЗЗД. Напротив, прилагайки тези правила, въззивният съд е постановил осъдителното си решение в съответствие с решенията на ВКС по прилагането на чл. 20 ЗЗД. Изложеното изключва и общото, а и всяко допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от касаторите Ц. П. и Б. П. осъдителна част.
Насрещната касационна жалба от Б. и М. Паликарови не следва да се разглежда, доколкото не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по касационната жалба от Ц. Палирева и Б. П. (чл. 287, ал. 4 ГПК).
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касаторите Ц. П. и Б. П. следва да се възложат направените пред настоящата инстанция разноски. Тази отговорност е гражданска деликтна, а ответниците по предявените искове следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 840/ 10.04.2018 г. по гр.д. № 5069/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ц. М. П. и Б. П. П. да заплатят солидарно на Б. П. П. и на М. А. П. на основание на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата 1 030 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.