О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 26.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 629/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. П. П. от гр. Р. чрез процесуален представител адвокат Н. братованов против въззивно определение на Русенски окръжен съд № 303/8.07.2009 г. по гр. д. № 604/2009 г., с което е потвърдено определение на Русенски районен съд № 226/24.06.2009 г. по гр. д. № 1555/2009 г. за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба.
Касаторът счита, че следва да се отмени незаконосъобразното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно съдът е приел, че липсва правен интерес от търсената защита.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът счита, че като е отхвърлил въззивната жалба съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Редно е да се провери правилността на извода за липса на положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска и е от значение за съдебната практика произнасянето относно решението по чл. 107 СК/отм./ за предоставяне ползване на семейно жилище.
Ответниците по частната жалба С. П. Р. и Й. Н. С. не са изразили становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
При проверка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Задължението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в задължително приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване. Обжалваното решение /определение/ не може да се допусне до касационен контрол без касаторът да е формулирал правния въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Такъв е конкретният случай.
Въпреки дадените на касатора указания не е посочен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и който да е от значение за изхода на делото.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 303/8.07.2009 г. по ч. гр. д. № 604/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд по частна касационна жалба от А. П. П. от гр. Р. чрез процесуален представител адвокат Н. Б.
Копие от определението да се връчи на касатора, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: