1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
С., 27.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 740/2009 г.
Производството е по чл. 218 а, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) във връзка с §2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.).
Образувано е по частна жалба от А. К. А. от[населено място], срещу определение № 2 380 от 10.09.2009 г. на П. окръжен съд, постановено. Със същото се оставя без разглеждане жалбата му, подадена срещу определение № 267 от 04.03.2008 г. по ч. гр. д. № 5 125/2008 г. на Районен съд[населено място], поради просрочие на същата и се прекратява производство по ч. гр. д. № 1 957/2009 г.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, с искане да се отмени обжалваното определение, ведно с произтичащите от това правни последици, а именно – делото да се върне на въззивния съд, който да разгледа по същество подадената жалба по чл. 244 от ГПК (отм.).
Ответникът по частна жалба [фирма][населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна касационна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 5 125/2008 г. пред П. районен съд е образувано по молба [фирма][населено място] за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „к” от ГПК (отм.) срещу А. К. А. за сумата 195,90 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 14.12.2001 г. до 31.10.2004 г., както и лихва в размер на 119,21 лв. за периода 01.02.2002 г. до 21.02.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от деня на постъпване на молбата за издаване на изпълнителен лист в съда – 27.02.2008 г. С определение № 267 от 04.03.2008 г. съдът е уважил молбата, като е осъдил длъжника (жалбоподател в настоящото производство) да заплати посочените суми на дружеството. Длъжникът е депозирал жалба по чл. 244 от ГПК(отм.) пред П. окръжен съд. С обжалваното в настоящото производството определение, въззивният съд е оставил без разглеждане подадената жалба по съображения, че същата е депозирана след изтичане на срока за обжалване.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 244, ал. 1 от ГПК (отм.), който намира приложение по силата на §2, ал. 9 ПЗР на ГПК, определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника – от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Видно от данните по делото, до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, на която длъжностното лице по призоваване е отбелязало, че същата е получена на 23.04.2009 г. от Д. П. – майка на длъжника. С разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ГПК (отм.) е предвидена възможността, когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му, или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. За да се приеме, че съобщението е редовно връчено, същото следва да бъде оформено съгласно посочените изисквания. Призовката за доброволно изпълнение, адресирана до А. К. А. е връчена на лице от домашните му и същата е оформена съгласно изискванията на действащата към него момент процесуална уредба.
Срокът по чл. 244, ал. 1 ГПК (отм.) е започнал да тече от 24.04.2009 г. и е изтекъл на 30.04.2009 г. – четвъртък – присъствен ден. Частната жалба е входирана в регистратурата на П. окръжен съд с № 13 600/07.05.2009 г. Видно от клеймото на приложения плик, същата е изпратена по пощата на 02.05.2009 г., т. е. след изтичане на преклузивния 7 – дневен срок. Частната жалба се явява просрочена, поради което правилно с обжалваното определение въззивният съд я оставя без разглеждане, като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното, състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 380 от 10.09.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 957/2009 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: