5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр. София, 28.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1983 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Обединени сервизи за гуми” ООД, представлявано от адв. М. В., срещу определение № 729 от 28.02.2018г. по ч.гр.д. № 562/2018г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е потвърдено протоколно определение от 27.11.2017г. по гр.д.№ 13220/2015г. на СГС, ГО, І-20 състав за прекратяване на производството по предявените искове.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.298, ал.4 и чл.299 ГПК, като твърди, че въззивният съд неправилно сочи като източник на СПН мотивите на арбитражното решение, за които няма отхвърлителен диспозитив. Поддържа още, че формираната сила на пресъдено нещо на арбитражното решение следва да бъде ограничена до уважения с него размер на възражението за прихващане – по 1692,45 лева за всяка от ищците по арбитражното дело, като сочи, че в случая направеното пред арбитражния съд възражение за прихващане е доказано по основание, видно от мотивите на арбитражното решение. С оглед на това частният жалбоподател твърди, че силата на пресъдено нещо е формирана само по отношение на уважения размер на възражението, но не и за неуважения му размер. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по процесуалноправен въпрос, че след като вземането, предявено с евентуалното възражение за прихващане, не е уважено изцяло от арбитражния съд, което било видно от мотивите на арбитражното решение, вземането не може да се предяви до пълния му размер, независимо дали в арбитражното производство размерът на вземането, с което е поискана компенсация, е фиксиран до размера на цената на предявената с исковете сума. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „При условие, че възражението за прихващане е предявено пред арбитражния съд евентуално и до размера на насрещното вземане, ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на арбитажния съд и арбитражното решение извън признатия размер с диспозитива на същото решение, при условие, че няма отхвърлителен диспозитив в арбитражното решение за размера на вземането над признатия такъв с диспозитива?”
Ответниците Китка В. П. и З. Ж. Д., представлявани от адв. Л. Л. и адв. А. И., оспорват частната касационна жалба. Възразяват, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като частният жалбоподател е изложил единствено изцяло субективни и неоснователни твърдения за неправилност на въззивното определение. Твърдят, че в обжалваното определение не се сочат мотивите на арбитражното решение като източник на сила на пресъдено нещо, както и че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със сочената задължителна съдебна практика. По процесуалноправния въпрос, по отношение на който се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, считат, че същият е напълно неразбираем, а от друга страна, представлява оплакване за неправилност на обжалваното определение. Сочат още, че по релевантния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – разпростира ли се силата на пресъдено нещо на арбитражното решение върху вземането, въз основа на което ответникът е направил възражение за прихващане – е налице изричната норма на чл.298, ал.4 ГПК, по която е формирана трайноустановена практика. Излагат и съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените искове, въззивният съд е приел, че предмет на делото са предявени от „Обединени сервизи за гуми” ООД против З. Ж. Д. и Китка В. П. искове за заплащане на сумата 70 000 лева, представляваща пазарната стойност на изградени от дружеството гараж с работилница в дворно място, принадлежащо на ответниците, отдадено им за възмездно ползване с договор за наем от 05.04.2011г., и че с окончателно решение от 20.06.2016г. по арб.д. № 134/2015г. на АС при БТПП предявените от З. Ж. Д. и Китка В. П. против „Обединени сервизи за гуми” ООД искове за заплащане на наемна цена по договор за наем от 05.04.2011г. са отхвърлени за разликата над 2 705 лева до 4 397,45 лева поради погасяване чрез прихващане с вземания на „Обединени сервизи за гуми” ООД срещу всяка от ищците в размер на 1 692,45 лева – стойност на материали, труд и оборудване, вложени от ответника за изграждане на гараж – работилница. Счел е за установено въз основа на мотивите към решението /като източник на данни за предмета на делото и на СПН/, че арбитражният съд е приел за разглеждане евентуално възражение за прихващане на ответника в размер на 13 801,45 лева – стойност на материали, труд и оборудване, вложени от него за изграждане на гараж – работилница, както и че ищците са приети за задължени лица по вземания в размер на по 1 692,45 лева, с колкото е извършено прихващане. При преценка на обективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК, според която решението влиза в сила и по отношение на разрешеното с него възражение за прихващане. Приел е, че при частично уважаване на възражението за прихващане, каквато в случая е волята на арбитражния съд, личаща и от мотивите към решението му, вземането, предмет на това възражение, не може да се предяви отново, независимо дали в арбитражното производство размерът на това вземането, с което е поискана компенсация, е фиксиран до размера на цената на предявените с исковете суми. Счел е, че всяко искане да се присъди разликата над признатото на ответника насрещно вземане предпоставя пререшаване на спора, решен със сила на пресъдено нещо. Изложил е съображения за неоснователност на тезата на въззивника, че СПН е формирана само по основанието на вземането и не е отречено съществуването му над размер от по 1 692,45 лева, като е посочил, че с арбитражното решение е прието, че вземанията на „Обединени сервизи за гуми” ООД по възражението за прихващане са основателни само до посочения размер, до който е извършено прихващане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, по който е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със сочената задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Дори и да се приеме, че се поставя въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, с което предявено евентуално възражение за прихващане е уважено частично, по този въпрос не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т. 18 ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото; източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на решението, а мотивите не се ползват с такава сила. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, а, за да достигне до крайния си извод, се е позовал на разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК и е приел, че при частично уважаване на възражението за прихващане, каквато в случая е волята на арбитражния съд, вземането, предмет на това възражение, не може да се предяви отново.
Формулираният от частния жалбоподател във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК процесуалноправен въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, не е обсъждан от него и не е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд не е приел, че мотивите на арбитражното решение се ползват със сила на пресъдено нещо и при формиране на решаващият си извод не е обсъждал дали в диспозитива на това решение се съдържа отхвърляне на възражението за прихващане в частта му, в която е счетено за неоснователно. От друга страна, частният жалбоподател само бланкетно се е позовал на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове довода си, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 729 от 28.02.2018г. по ч.гр.д. № 562/2018г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОСЪЖДА „Обединени сервизи за гуми” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица] – 17 да заплати на Китка В. П., ЕГН 3903136318 и З. Ж. Д., ЕГН 6510266276, двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.16, адв. Л. Л. и адв. А. И. сумата 500 лева /петстотин лева/ – разноски за производството пред касационната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: