О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 03.12. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I ТО в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията К. Недкова ч.т.д. № 2994 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. Ч., [населено място], срещу Определение № 204 от 06.07.2015г., постановено по т.д. №1905/2015г. на ВКС, I ТО, с което на основание чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба срещу Решение № 294 от 18.02.2015г., постановено по в.гр.д. № 3218/2014г. на Окръжен съд – Пловдив.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че характерът на делото е граждански, а не търговски, поради което в случая разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не намира приложение.
Ответникът по частната жалба, В. С. З., намира същата за неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира следното: частната жалба е процесуално допустима- подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първият състав на ВКС, I ТО, е приел, че решение № 294 от 18.02.2015г., постановено по в.гр.д. № 3218/2014г. на Пловдивски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като в настоящия случай се касае за търговско дело, а цената на иска е под 10 000 лева.
Обжалваното определението е правилно, тъй като спорът между страните произтича от запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал.1, т.8 ТЗ, без оглед на страните по сделката – физически или юридически лица. Жалбоподателката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с вх. № 49962/25.10.2013г. пред РС- Пловдив, с което е заявила своята претенция именно въз основа на записа на заповед като едностранна абстрактна сделка. В производството по чл.422 ГПК по гр.д. № 20908/2013г. на Районен съд- Пловдив същата въвежда твърдение за наличието на каузална сделка – договор за заем, във връзка с която е издаден процесният запис на заповед, което не променя предмета на делото, поради което твърденията на жалбоподателката, че в случая е налице гражданскоправен спор са необосновани.
С оглед гореизложено, обжалваното определение на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК искането на ответника по частната жалба за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, следва да бъде уважено. В съответствие с приетото в т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС страната е представила договор за правна защита и съдействие от 08.10.2015г., сключен между нея и адв. А. Н., в който е посочено, че на адвоката се дължи възнаграждение в размер на 200 лв., платимо при подписване на договора, който има характер на разписка за извършеното плащане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 204 от 06.07. 2015г., постановено по т.д. № 1905/2015г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
ОСЪЖДА Р. М. Ч. да заплати на В. С. З. сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.