4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N646
София,03.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 452/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 29 от 18.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 496/2010 г., с което е потвърдено решение № R-521 от 07.10.2010 г. по гр.д.№ 26/2009 г. на Ямболския районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ЕТ Н. Г. К. от [населено място] с фирма „Вариант БМ – Н. К.” сумата 17 108 лв., представляваща левовата равностойност на 30 550 кг. брашно, както и обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащането й в размер на 2 428.76 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и на съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, поради което се иска отмяна на постановеното от него решение като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не се е произнесъл с доклада по делото по направеното оспорване на представени с исковата молба доказателства, не е указал как се разпределя доказателствената тежест и е придал доказателствена сила на документи, съдържащи едностранно направени от другата страна добавки и зачерквания. Изложеното според него обосновава извод, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допустимост до касация на постановеното от него решение по всички визирани в чл.280, ал.1 ГПК хипотези.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С въззивното решение е прието за установено, че между ищеца и третото лице – помагач [фирма] са възникнали договорни отношение за изработка на ишлеме, по който последният се задължил от преработката на полученото зърно да предаде на едноличния търговец 30 550 кг. брашно. Установено е освен това, че по силата на тристранно подписан на 17.10.2006 г. протокол между страните по делото, ответникът приел вместо [фирма] 30 500 кг. да издължи на ищеца 30 500 кг. брашно от преработено зърно на ишлеме, последният се задължил да заплати на ответника услугата по преработката срещу представена му фактура, а Мелницата се задължила да заплати на ответника стойността на зърното също срещу представена й от последния фактура. Прието е, че истинността на протокола не е оборена от ответника в производството по чл.193 ГПК, като въз основа на съдържанието му е направен извод, че по реда на чл.102 ЗЗД ответникът е заместил длъжника [фирма] по отношение на задължението й към ищеца и той, а не заместеното лице, което се е освободило от задължението си, е легитимиран по предявения иск. Въз основа на кантарни бележки за предаденото на мелницата зърно от страна на ищеца и на аналитичните картони, водени от ответника за дължимото му в замяна на преработката брашно съдът приел, че по делото не е доказано, че ответникът е предал на ищеца дължимото по протокола от 17.10.2006 г. брашно в размер на 30550 кг., което обуславяло извод за основателност на предявения иск за паричната му равностойност. До този извод било достигнато и от първоинстанционния съд, поради което въззивната инстанция потвърдила решението му, като по подробно изложени съображения счела за неоснователни оплакванията на ответника и настоящ касатор за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси безспорно са значими за изхода на делото, но твърдението му, че съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС не се потвърждава от данните по делото. С оглед двустранната размяна на книжа и заявените с тях искания съдът констатирал в доклада по чл.146 ГПК, че оспореният протокол е представен от ищеца в оригинал и съответно е допуснал поисканата от ответника графологична експертиза. Направеното от ответника и настоящ касатор искане по отношение на оспорения документ, който носи неговия подпис е направило безпредметно изричното произнасяне от съда по въпроса за разпределението на доказателствената тежест съобразно правилото на чл.193, ал.3, пр.1 ГПК. По делото са изслушани две съдебно-графологични експертизи, като според заключението на първата от тях не можело да се направи категоричен извод дали подписът принадлежи на управителя на ответника, посочен като негов автор. Указанията на съда да бъде предоставен допълнителен сравнителен материал или директора лично да се яви и даде такъв не са били изпълнени и според заключението на втората експертиза подписът е положен именно от посоченото като негов автор лице, а добавките в протокола, състоящи се в ръкописното нанасяне на думата „брашно” на мястото на зачеркнатите „фуражни смески” е изписано от лицето, което е изписало името му при получаване на съобщение от ЯРС, а това е именно управителят В., подписал оспорения протокол.
Въпросът за истинността на кантарните бележки, съставени от третото лице-помагач при приемане на предаденото му от името на ищеца зърно е неотносим предвид тристранния протокол, с който е установено дължимото на ищеца количество преработено брашно, на които данни е основано и обжалваното решение, а оспорените аналитични картони, съставител на които е именно касаторът, имат характера на частни свидетелстващи документи и не подлежат на проверка в производство по чл.194 ГПК.
Независимо от изложеното не е доказано и противоречието на даденото от въззивния съд разрешение по поставените въпроси с практиката на ВКС. К. се позовава на определения по чл.288 ГПК, с които отделни състави негови състави са допуснали касационно обжалване, но не сочи по отношение на кои от въпросите му те имат отношение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 18.02.2011 г.по гр.д.№ 496/2010 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: