О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №3357/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Й. Д. А., [населено място], чрез адвокат Х. К., с вх.№3985 от 18.04.2013 г. на ВКС, подадена по пощата с пощенско клеймо от 16.04.2013 г., срещу определение №317 от 02.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№298/2013 г. на Русенския окръжен съд,ГО, с което е потвърдено разпореждане от 12.12.2012 г. по ч.гр.д.№7001/2012 г. на Русенския районен съд, ІІ гр.състав, с което на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената в полза на настоящия жалбоподател Заповед за незабавно изпълнение №4392/24.09.2012 г. на парично задължение въз основа на документ/ чл.417, т.9 ГПК/ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. За да обезсили постановената заповед Русенският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК заявителят и настоящ жалбоподател, е длъжен не само да предяви иска за установяване на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение, но и да уведоми заповедния съд за предявяването му. Обстоятелството, че е поискал в исковата си молба, с която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, да се изиска частното гражданско дело, по което е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, не представлява изпълнение на задължението му да представи доказателства пред заповедния съд за предявяване на установителния иск.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.415, ал.1 ГПК, защото законът не изисква в указания едномесечен срок заявителят в заповедното производство да представи и доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането му. Като значим за изхода на делото поставя следния правен въпрос: „Дали едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК е предвиден само за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК от страна на заявителя-кредитор за установяване съществуването на вземането, пред на издадената заповед за незабавно изпълнение, или и за представяне на доказателства, че такъв иск е предявен”, спрямо които подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото, но липса подържаното допълнително основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По формулирания правен въпрос съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава по разрешените с нея процесуално- правни въпроси, формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК- определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 494/02.07.2010г. по ч. т. дело № 403/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. . Съгласно нея доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За доказването на факта на предявяване от заявителя на иска по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, не е достатъчно само постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението по чл.417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание чл.415 ал.1 ГПК. Посочената по-горе трайна и непротиворечива съдебна практика изключва наличието на допълнителния критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №317 от 02.04.2013 г. по в.ч.гр.д.№298/2013 г. на Русенския окръжен съд,ГО, с което е потвърдено разпореждане от 12.12.2012 г. по ч.гр.д.№7001/2012 г. на Русенския районен съд, ІІ гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: