О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр.София, 04.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5861/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. С. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 1264/ 16.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 970/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Бургаски районен съд № 2318/ 15.03.2013 г. по гр.д.№ 1569/ 2010 г. за прекратяване на производството по предявения от частния жалбоподател против Б. П. Ц. иск за установяване на неистинност на документ – разписка от 26.09.2005 г., за сумата 6 000 лв, получена в заем от жалбоподателя.
С частната жалба е повдигнат процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) има ли право назначен особен представител на ответника да признава предявения иск и може ли в тази хипотеза съдът да постанови осъдително решение въз основа на признанието. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли касационното обжалване да бъде допуснато на това основание. По същество поддържа, че за него е налице правен интерес от установяване на неистинността на документа, тъй като само въз основа на този документ срещу него е постановено осъдително решение да връщане на взета в заем сума, а ако същият е неистински, ще има основание да се претендира отмяната на влязлото в сила осъдително решение.
Ответната по частната жалба страна – Б. П. Ц. – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на С. С. против Б. Ц. за установяване на неистинност на документ. Твърденията на ищеца са, че въз основа на този документ – разписка за получени в заем 6 000 лв, съставена на 26.09.2005 г. – Ц. бил предявил срещу него иск за връщане на сумата, уважен от съда с влязло в сила решение по гр.д.№ 1846/ 2007 г. на Бургаски районен съд. За образуваното срещу него исково производство С. не бил уведомен, нито бил надлежно представляван по него. То било проведено в негово отсъствие при назначен особен представител, който не оспорил представения от Ц. документ. С. твърди, че този документ е неистински и доколкото осъдителното решение се основава единствено на него, то подлежи на отмяна, ако неистинността на документа бъде установена по съдебен ред. Така обосновавайки правният си интерес, ищецът претендира да бъде установено в отношенията му с ответника, че не е подписвал разписката от 26.09.2005 г.
Въззивният съд е приел липса на правен интерес от този иск, като се е позовал на Тълкувателно решение № 5/ 14.11.2012 г. по тълк.д.№ 5/ 2012 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС.
При това положение обжалваното определение не разрешава повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос. Въззивният съд не е прекратил производството по съображения, че ищецът е бил надлежно представляван в производството, по което срещу него е постановено и е влязло в сила осъдително съдебно решение. Той не е разглеждал и въпросът дали особен представител на ответник в исково производство може да признава иска. Съдът е приел, че ищецът извежда правния си интерес от иска с възможността да поиска отмяна на влязло в сила решение, какъвто интерес не може да има, съгласно задължителното тълкуване по ТР № 5/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос, свързан с приложението на това тълкувателно решение, касаторът не е формулирал, а и не би могъл, защото въззивното определение е съобразено с обвързващото тълкуване на ВКС. Формулираният правен въпрос за правомощията на особения представител и съда в случай на признаване на иска няма отношение към атакуваното определение. Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, той би бил без значение за крайния резултат, до който обжалваният акт достига.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Бургаски окръжен съд № 1264/ 16.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 970/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: