3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 05.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1688 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 31529 от 14.ІІІ.2014 г. на А. А. М. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против определение № 4880 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 6.ІІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 2873/2014 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение на СРС, ІІ ГО, 65-и с-в, от 2.ХІІ.2013 г. по гр. дело № 16320/2013 г. – за прекратяване на първоинстанционното производство срещу застрахователната компания „О.”-клон България.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение частният касатор М. претендира отменяването му и връщане на делото в първостепенния съд за по нататъшни процесуални действия по съществото на предявения от него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответната застрахователна компания [фирма], действаща по реда на чл. 41 КЗ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор М. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но вместо ясно и точно формулиране на същия, се прави позоваване на четири текста в кодекса за застраховането: чл. 41, чл. 52, чл. 308а, както и § 1, т. 8 от неговите преходни и заключителни разпоредби, с довод, че всички те не се прилагали точно.
Ответната по касация застрахователна компания [фирма] не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на А. А. М. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая само това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК). В заключение се налага констатацията за идентитет между обстоятелствената част на частната касационна жалба и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /пунктове 1-4/, поради което ще следва да се отбележи, че касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК не може да бъде отъждествявано с основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4880 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 6.ІІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 2873/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2