О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София,21.06.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 346 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Т. от с. Б. брод,обл. Монтана срещу въззивното решение на Окръжен съд М. ,постановено на 26.11.2009г. по гр.д. №350/2009г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на И. Т. Т. и Ж. А. Т.,че Б. Д. Н. е собственик на УПИ *пл. №8 в кв.26 по плана на с. Б. брод,обл. Монтана,незастроен и на УПИ *,пл. №8 в кв.26 по плана на с. Б. брод,обл. Монтана,ведно с построената в него паянтова сграда и на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен н.а. №117,том ХХІІ,н.д. №377/13.12.2007г.,с който И. Т. Т. е призната за собственик на двата имота по наследство и давност сред извършена обстоятелствена проверка.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че районният съд не е уважил част от доказателствените искания на И. Т. и неправилно е възприел показанията на свидетелите,че е следвало да бъде допускана графологична експертиза за пълномощното,с което е извършена покупко-продажбата на имота в полза на Б. Д. ,с което И. Т. се е запознала по-късно, както и съображения,че н.а. №92/2007г. е издаден въз основа на нередовни документи. Касаторът моли съдът да има предвид трайната практика на ВКС по дела със сходен характер като сочи и решенията,които счита,че съдържат такава практика. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. Д. Н. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че Б. Д. Н. се легитимира като собственик на двата имота по силата на договор за покупко-продажба /н.а. №92/2007г./,с който Ю. Д. Н. М. му продава имотите като единствен наследник по закон на родителите си Д. Г. Н. и М. Д. Н. ,които са били собственици на имотите по силата на договори за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане /н.а. №194/1981 и н.а. №137/1977г./.
Възражението на И. Т. Т. ,че е придобила имотите по наследство и давност,за което е съставен н.а. №117/2007г. е прието за неоснователно. Прието е въз основа на показанията на свидетелите,че Б. Н. е догледал Д. Н. в процесния имот до смъртта му през 2000г. и от този момент е продължил да владее имотите, докато по отношение на И. Т. и нейния праводател К. Т. е прието,че десетгодишният срок по чл.79,ал.1 ЗС не е изтекъл.
В представеното с изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК решение на ВКС,І ГО №203/02.06.2006г. по гр.д. №900/2005г. съдът се е произнесъл по приложението на чл.69,ал.1 ЗС и чл.79,ал.1 ЗС в отношенията между сънаследници. В соченото от касатора ТР №2/2004г. на ОСГК на ВКС са дадени указания,касаещи правомощията на касационната инстанция. Решение №418/08.06.2004г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по гр.д. №706/2003г. пък касае възможността да се иска отмяна на нотариален акт по реда на чл.431 ГПК/отм./,а в решение №455/2004г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №455/2004г. се разглежда въпросът дали е нищожен предварителен договор за продажба на бъдеща вещ,ако към момента на сключването му или към обявяването на окончателния договор вещта съществува и продавачът е неин собственик.
Така представените решения на ВКС не касаят въпроси,които да са поставени на разглеждане с подаденото по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК изложение,нито въпроси,по които въззивният съд да се е произнесъл в обжалваното решение. Същото съдържа само доводи за неправилност на решението, постановено от първоинстанционния съд,което не е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК не са посочени други въпроси,по които въззивният съд да се е произнесъл в обжалваното решение нито се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Доводите за неправилност на обжалваното решение също не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното,нито на първоинстанционното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното и на първоинстанционното решение по смисъла на чл.281 ГПК и се акцентира върху доказателствата,които е следвало да бъдат събрани в производството по делото,което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не се установявя и наличие на противоречиво разрешаване на материалноправни или процесуалноправни въпроси при съпоставяне с представените с изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС, поради това следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.11.2009г. по гр.д. №350/2009г. по описа на Окръжен съд- М. по подадената от И. Т. Т. касационна жалба вх. № А-47/11.01.2010г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: