О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София 08.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 646 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. депо В. ,Поделение на „БДЖ” Т. п. състав/Локомотиви/ЕООД гр. В. чрез адв. Д срещу решение № 80 от 20.01.09г.по гр.дело № 1690/08г.на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 3* от 3.10.07г.по гр.дело № 5436/06г.на Варненския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ,предявени от Л. Н. Д.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което касаторът сочи като основания чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Прилага решение № 1* от 4.11.99г.по гр.дело № 238/99г.на ІІІ г.о.;решение № 141 от 30.03.00г.на ВКС по гр.дело № 1104/99г.на ІІІ г.о. и решение № 221 от 26.01.09г.по гр.дело № 670/08г.на Варненския районен съд.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Л. Д. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 – т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед №513 от 13.07.06г.на директора на ПТП В. ,с която ищецът Л е дисциплинарно уволнен на основание чл.188 т.3,чл.190 т.4,5 и т.7 от КТ за допуснати нарушения по смисъла на чл.187 т.8,т.9 и т.10 от КТ за това,че на 20.06.06г.при проверка на гара А. служители на РУ”Т” са го задържали за кражба на дизелово гориво,е незаконосъобразна. Направен е извод,че от събраните по делото доказателства не е доказано,че ищецът е извършил вмененените му с уволнителната заповед нарушения.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият материалноправен въпрос относно точното тълкуване на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя ”,не е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС,в която се приема,че злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго,като то е съставомерно само тогава когато е извършено умишлено. Другият фактически състав по чл.187 т.8 –уронване на доброто име на предприятието е осъществен когато работникът или служителят злепоставя работодателя пред третите лица ,което може да се отрази неблагоприятно на ефективността на неговото предприятие,като това нарушение е формално и е съставомерно независимо от формата на вината – умисъл или небрежност. В разглеждания случай възивният съд е признал уволнението за незаконно поради това,че не е доказано дисциплинарното нарушение. Преценката за това дали е установено нарушение на трудовата дисциплина е въпрос на доказване на конкретни факти. Не се касае до тълкуване по приложението на самия материален закон,което да налага корекция на правните изводи,тъй като те не съответстват на точното приложение на материалния закон,а до преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В случая представеното решение на Варненския районен съд е по конкретен казус,който е разрешен съобразно конкретните обстоятелства и доказателства по делото.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличие на непротиворечива практика по повдигнатият материалноправен въпрос.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 80 от 20.01.09г.,постановено по гр.дело № 1690/08г.на Варненския окръжен съд по жалба на Л. депо- В. ,Поделение на „БДЖ- Т. п. състав/Локомотиви/”ЕООД-гр. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.