О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 10.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 514 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. К. Б. против решение от 01.10.2008г., постановено по гр.д. № 129 по описа на ОС Б. , с което е обезсилено решение № 20/21.02.2004г., постановено по гр.д. № 185/2002г.и е прекратено производството по иска, предявен на осн. чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ от З. К. Б. да се признае за установено по отношение на ответниците, С. А. С., Й. А. П. и И. А. Б. , починал в хода на процеса и заместен от наследниците си А. Б. и донка Б. че ливада от 1,2 дка в м. “Б” в землището на с. М. при граници от три страни К. П. Б. и път е собственост на наследници на К. П. Б. , който е възстановен в съществуващи възстановими реални граници на ответниците като имот 580 и част от имот 547. по КВС.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че за имота наследници на К. Б. са подали заявление за възстановяване и с решение № 25106/04.09.2001г. е признато правото им на възстановяване в съществуващи граници, но е отгазано реално възстановяване на собственоста, защото тозиимот бил възстановен на наследцити на А. Б. – ответниците по делото. От назначените в изпълнение на задължителните указания на ВКС в отменителното решение по гр.д. № 2714/2005г. СТЕ се установява, че към картата на водния синдикат от 1937г. няма имотна ведомост, процесния имот попада в очертанията на имоти 523 и 524, а имотите, за които въз основа на косвени доказателства може да се направи имвод, че на на наследодателите на страните по спора К. и А. бабашеви на по на запаз и са имоти 520 и 522. Поради реализирани мероприятия – оранжерии, правото на собственост не е възстановявано от ПК по границите по плана на водния синдикат, а сега на ищците са възстановени имот 574, а на ответниците – имот 580. Писмените доказателства – опис декларации за влизане в ТКЗС сочат, че наследодателите и на двете страни са имали съседни имоти, но на ищците е в м. “Б”, а на ответниците – в м. “Г”, двете местности обаче са съседни и се преливат една в друга, а процесния имот се намира между гарата и баните. Въз основа на тези писмени доказателства, съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като за ищците е налице влязъл в сила отказ за възстановяване на процесния имот в съществуващи реални граници и няма висящо административно производство, по която да се постанови ново решение на ПК. Съдът е приел, че действителния спор между страните касае точното идентифициране на възстановимите реални граници на имотите по КВС, а тя не е обжалвана и е влязла в сила На двете страни са възстановени съседни имоти, съобразно КВС и те нямат правен интерес да установяват право на собственост към момента на колективизацията.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е границите на имотите, които се възстановяват в съществуващи реални граници в административно, или в исковото производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да се установяват. Касаторите считат, че съдът в нарушение на съдебната практика на ВКС е приел, че този спор следва да се разреши в административното производство по обжалване на КВС, респективно по постановеното въз основа на нея решение, съгласно чл. 18д, ал.7 и 8 от ППЗСПЗЗ и се позовават на решения № 1956/12.02.2002г. Излага становище, че в административното производство не могат да се решават спорове за собственост, в какъвто смисъл цитира съдебна практика на ВСР 908/06.06.1996г. на ІІІ гр.о., Р№61/1997г. ІV гр.о. Р№ 224/24.07.2001г. и решение № 1956/12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г. на ВКС, V гр.о. и други решения от 1993 и 1994г.
Ответниците по касация считат, че ищците нямат правен интерес от предявения иск, тъй като няма висящо административно производство, поради което молят обжалваното решение, като съобразено с т.2 от ТР № 1/1997г. да не бъде допускано до касация.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен правен въпрос е допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато правото на възстановяване на ищците за същия имот е признато, но е постановен отказ за възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници, тъй като този имот е възстановен на ответниците и КВС вече е влязла в сила или възникналия спор за местонахождението на имота е следвало да се разгледа в административното производство по обжалване на решението, издадено въз основа на КВС. Като е приел, че въпроса е за местонахождението на имота и следва да се разреши в административното производство, поради което е недопустим иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, установяващ правото на собственост към минал момент, въззивния съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1956/12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г. на ВКС, V гр.о., приложени към жалбата, поради което възивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.10.2008г., постановено по гр.д. № 129 по описа на Окръжен съд Б. по касационна жалба, подадена от З. К. Б.
У. на жалбоподателя да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: