– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 647
гр. София, 01.08.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.02.2019 (двадесети февруари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4593 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8917/20.06.2018 година, подадена от Т. С. Т., срещу решение № ІV-24/25.04.2018 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, 4-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 218/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 1803/08.11.2017 година на Районен съд Бургас, ХVІ-ти състав, постановено по гр. д. № 606/2016 година в частта му, с която Т. С. Т. е осъден, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на П. С. Т. сумата от 4034.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от него, в качеството му на пазач по смисъла на чл. 486 от ГПК, имуществени вреди в имота на Т., придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от 18.03.2015 година на ЧСИ Г. М., констатирани при въвода във владение на 13.07.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 04.02.2016 година до окончателното плащане.
В подадената от Т. С. Т., касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявеният срещу него от П. С. Т. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. С. Т. е подала отговор на същата с вх. № 12 401/03.09.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № ІV-24/25.04.2018 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, 4-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 218/2018 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди.
Т. С. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.05.2018 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 8917/20.06.2018 година, като е подадена по пощата на 15.06.2018 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1от ГПК Т. С. Т. е поставил въпросите за това следва ли въззивният съд да обсъди всички експертни заключения по делото, в съвкупност със свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства и сторил ли е това съставът на Окръжен съд Бургас; за това следва ли съдът и експертите по делото да се съобразят и да вземат предвид свидетелските показания, когато определят размера на необходимия ремонт, представляващ скрити работи или представляващи не необходим, а цялостен ремонт; за това представлява ли процесуално нарушение необсъждането на всички релевантни, относими и решаващи доказателства по делото и за това следва ли да се приеме, че правилно е определен размерът на дължимото обезщетение в случай че съдът прави изводите си въз основа на заключението на некомпетентно вещо лице-електроинженер, при положение, че преди него има две експертизи на компетентно вещо лице и представлява ли това съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на решението, при положение че съдът почти изцяло прави изводите си въз основа на експертното заключение на вещото лице М. и при положение, че това е наведено като основание още в съдебно заседание. Във връзка с тези въпроси към изложението са приложени ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС, решение № 932/25.09.1991 година, постановено по гр. д. № 699/1991 година по описа на ВС, ГК, І г. о., решение № 34/22.02.2016 година, постановено по гр. д. № 4657/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 7/08.02.2012 година, постановено по гр. д. № 510/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.
В решението си съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че с въззивната жалба на Т. били оспорени и изводите на първоинстанционния съд досежно размера на дължимото обезщетение, като в тази връзка се правели доводи, че съдът неправилно бил кредитирал заключението на вещото лице М., а следвало да кредитира заключението на вещото лице А.. Въззивният съд е посочил, че не споделя това становище, като намирал, че правилно първоинстанционният съд бил кредитирал заключението на вещото лице М.. Вещото лице А. в основното си заключение посочила, че пазарната стойност на ремонтните работи по отстраняване на щетите възлиза на 755.40 лева, а средната пазарна стойност на демонтираните вещи е 2455.79 лева към 2013 година. В съдебно заседание вещото лице било пояснило, че е дало заключение за климатици „Осака 12”, а не „Осака 24”, тъй като нямало други данни в офиса на „Еко клима” за монтирани климатици на този адрес. Вещото лице обаче било категорично в становището си, че ако се боядисат само двете стени, на които са били дупките, останали след демонтажа на климатиците стойността на строително монтажните работи щяла бъде по-малка-420.15 лева, но за добър вид на стаите било желателно да се боядисат всички стени, поради което стойността на ремонтните работи била 755.40 лева. Заключението било оспорено от П. С. Т., тъй като не бил даден отговор за стойността на климатици „Осака 24” и на луминесцентни тела към 2013 година. ,като са поставени допълнителни въпроси. Т. С. Т. също бил поставил допълнително въпроси, които са били поставени като задачи към съдебно-техническата експертиза. Била допусната допълнителна техническа експертиза от вещото лице А., която била представена от вещото лице в три части. В експертните заключения били посочени различни стойности на луминесцентните осветителни тела и климатиците, вещото лице отново било правило констатации извън поставените му задачи (за това, че в имота са били монтирани климатици „Осака 12”), правени били и изводи, че тези вещи нямали остатъчна стойност поради пълна амортизация П. С. Т. поискала назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза, което искане е било уважено от първоинстанционния съд. Страните били поставили въпросите си към повторната експертиза, представено било заключение от вещото лице М.. На въпросите относно овехтяването на уредите и тяхната остатъчна стойност това вещо лице не било отговорило, а било посочило, че са от компетентността на икономист и/или оценител на машини и съоръжения. Първоинстанционният съд бил назначил отделна съдебно-техническа експертиза за отговор на тези въпроси, като е било представено и прието заключение на вещото лице А.. Вещото лице не било дало отговори на поставените от адвокат С. въпроси № 5,№ 6 и № 7, тъй като оценка на вещи можела да се даде коректно след огледа им, а такъв не можел да бъде извършен, тъй като вещите липсвали, не били представени документи за покупка, ремонти, монтаж, демонтаж на вещите, за да бъдело определено приблизителното им техническо състояние и експлоатационна годност, а съпоставка между несъществуващи активи/обекти нямало как да бъде извършена.
Във връзка с горното се налагал извод, че вещото лице А. било отговаряло на въпроси, които били извън компетентността му и на които вещото лице А., притежаващо специалните знания и компетентност да даде отговори било отказало да отговори по горепосочените обективни пречки. В частта, с която вещото лице А. било отговаряло на въпроси, излизащи извън професионалната му компетентност първоинстанционният съд правилно не бил кредитирал заключенията и въззивната инстанция споделяла това становище. В останалата част, тъй като в различните заключения вещото лице А. било посочвало различни стойности, а също така било правило изводи, които са извън поставените му конкретни задачи, заключението било противоречиво, не било обосновано и имало съмнения относно правилността му, както бил приел и Районен съд Бургас. В заключението на вещото лице А. била дадена стойност на строително монтажните работи към 2013 година, с отчитане на овехтяването, стойност на тези работи към 2007 година и към 2011 година, но не бил даден отговор на въпрос № 2-за стойността им към момента на въвода във владение, т. е. към юли 2015огодина. Посочена била стойност 755.40 лева, която не била обоснована от мотивната част на заключението, в което не се съдържали изчисления и сметки за стойността на строително монтажните работи към юли 2015година. Въззивната инстанция споделяла становището на първата, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице М., което било обосновано, коректно било отговорено на поставените въпроси от компетентността на вещото лице и нямало противоречия в становището му по поставените въпроси, включително и при изслушването в съдебно заседание. В заключението били посочени стойностите на строително монтажните работи за ремонт само на засегнатите от демонтажа вътрешни стени-743.67 лева с ДДС, както и стойността на тези работи за ремонт на всички стени и тавана-1655.52 лева с ДДС, всички към юли 2015 година, когато бил извършен въводът във владение на П. С. Т.. По въпроса дали в размера на обезщетението следвало да се включат строително монтажните работи на всички стени в помещенията или само работите на засегнатите стени, въззивният съд също споделял становището на първата инстанция. Задължение на пазача, съгласно чл. 486 ал. 1 от ГПК било да предаде имота в същото състояние, в което го бил приел. Имотът бил предаден на Т. С. Т. за пазене в добро общо състояние, със стени в еднакъв цвят, с монтирани луминесцентни осветителни тела на тавана, два климатика и други, описани подробно в протокола за опис на ЧСИ М., както и в съдебно-техническата е по изпълнителното дело. Констатираните промени в състоянието на имота при въвода във владение били от такова естество, че за да бъде възстановена еднаквостта на цвета на стените било необходимо да бъдат боядисани всички стени, а не само засегнатите. Такова било становището и на двете вещи лица А. и М., както и на свидетеля Ц..
С оглед на изложеното първите три въпроса не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Бургас до касационно обжалване, доколкото при постановяването му съдебният състав се е съобразил със задължението си да обсъди и прецени всички относими и релевантни за спора доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като въз основа на тази преценка направи изводите си по съществото на спора. При това в мотивите на решението си въззивният съд е обсъдил заключенията на вещите лица по всички допуснати и изслушани в производството съдебни експертизи, без при тази преценка да игнорира някоя от тях, като е посочил на кое от тях възприема и защо, както и защо не възприема останалите. Наред с това съставът на Окръжен съд Бургас не е изградил изводите си единствено и само въз основа на заключенията на допуснатите и изслушани по делото съдебни експертизи, а е направил това като е преценил същите в съвкупност със събраните писмени и гласни доказателства. Извършената от въззивния съд преценка на доказателствата е намерила израз в мотивите на обжалваното решение, като същите са съобразени с установената практика, че в тях не е необходимо да се посочва какво точно се приема от съда по отношение на всяко едно от събраните по делото доказателства, но от тях следва да става ясна извършената от съда преценка и това, че доказателствата са били обсъдени и взети предвид. Що се отнася до четвъртия от така поставените в изложението на Т. С. Т. по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК въпроси, то с оглед редакцията му следва да се приеме, че той съдържа оплакване срещу крайните изводи на въззивния съд., още повече, че за да се отговори на въпроса дали размерът на обезщетението е определен правилно, трябва да се извърши проверка на цялостната решаваща дейност по съществото на спора. С оглед тълкуването по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 2009 година на ОСГТК на ВКС, тази проверка не може да бъде извършвана в производството по селекция на касационните жалби, поради което и въз основа на този въпрос не може да бъде допускано касационно обжалване.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. С. Т. в е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, и то след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т.1 , от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № ІV-24/25.04.2018 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, 4-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 218/2018 година по подадените срещу него от Т. С. Т., касационна жалба с вх. № 8917/20.06.2018 година, поради което такова не трябва да се допусне.
С оглед изхода на делото Т. С. Т. ще трябва да заплати на П. С. Т. сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-24/25.04.2018 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, 4-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 218/2018 година.
ОСЪЖДА Т. С. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, с ЕГН [ЕГН] да заплати НА П. С. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН] сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.