2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 15.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3767 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. И. Б. срещу въззивното Решение № 1265 от 17.06.2013 год. по гр.д.№ 775/2013 год. на Софийски апелативен съд което е потвърдено Решение № 6973 от 28.10.2012 год. по гр.д.№ 2551/2011 год. на Софийски градски съд. С него е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу М. И. Б., за съществуване на задължение в размер на 47000 лв, за което на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] чрез процесуалния си представител изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждането на разноски в размер на 500 лв., съобразно платеното адв.възнаграждение.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Първият от въпросите е за допустимостта на предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по който държавната такса не е внесена към датата на исковата молба. Касаторът счита, че в противоречие с ТР № 3/2009 год. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е констатирал недопустимостта на иска и не е прекратил производството по него, което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. .
ТР № 3/2009 год. няма отношение към исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК, а с т.1 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС изрично се е произнесъл по въпроса дали ИМ може да бъде оставена без движение за внасяне на държавна такса и становището на САС е в съответствие с Тълкувателното решение.
Въпросите свързани с приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани неясно. Единият се свежда до твърдението, че е неясна доказателствената тежест при възражение за изтекла погасителна давност, а вторият за „безпаричност на процесния запис на заповед”. Въззивният съд е приел за недоказано оспорването на датата на записа на заповед и оттам – основателността на възражението за изтекла погасителна давност, а по въпроса дали и кой може да въвежда доводи за наличие на каузална сделка, ОСГТК се е произнесъл с т.17 на ТР № 4/2013 год.
С оглед изхода на спора, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, посочени по-горе.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 1265 от 17.06.2013 год. по гр.д.№ 775/2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. И. Б. да заплати на [фирма] сумата 500 лв. (петстотин лева) разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.