О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 647
гр. София, 17.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №978/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] е обжалвано решение №118 от 22.10.2013 г. по т.д. № 275/13 на БАС, с което е потвърдено решение № 225от 11.06.2013 г. по гр.д. № 25324/2011 на БОС , с което е уважен искът по чл.517, ал.3 ГПК на И. Й. С. срещу дружеството касатор.
Ответната по жалбата страна в писмен отговор изразява становище за липса на оснвания за допускане на касация.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице предпоставките по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение, постановено на 27.04.411 на АС-Бургас по в.т.д. № 15/11 Д. В. Д. е осъден да заплати на ищеца по настоящия спор И. Й. С. сумата 122 627,04 лева. Осъденият длъжник впоследствие е починал и е оставил наследник В. Й. Д.-съдружник в ответното О., върху чиито дялове в същото наложен запор от ЧСИ и на 06.08.2012 г. е връчено съобщение по чл.517 ал.3 ГПК на ответното дружество за прекратяване на участието в него като съдружник на наследника на длъжника. Не се спори,че в рамките на тримесечния срок, визиран в същата разпоредба дружеството не е изплатило на кредитора стойността на дела на длъжника в О. и ЧСИ е овластил ищеца-взискател да предяви настоящия иск за прекратяване на [фирма]. Въззивният съд е счел за неоснователен довода на ответника във въззивната жалба, че стойността на дружествения дял на съдружника определен,съгласно чл.125 ал.3 ТЗ, върху който е насочено изпълнението е отрицателна величина по съответния счетоводен баланс, тъй като това обстоятелство е ирелевантно за спора по иск по чл.517 ал.3 ГПК и е уважил така предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос: за начина на определяне на дружествения дял,съгласно чл.125 ал.3 ТЗ.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на конкретния правен въпрос като основание за допускане до касация става ясно, че последният не е съотносим към изхода на спора по иск по чл.517 т.3 ГПК, доколкото от съдържанието на тази разпоредба става ясно, че основателността на този иск не зависи по никакъв начин от стойността на дружествения дял на длъжника, а само от това, дали е спазена процедурата и предпоставките за предявяването му и дали към момента постановяване на решението дружеството-ответник не е заплатил стойността на дела или вземането на взискателя не е удовлетворено по друг начин. Ето защо, доколкото предпоставките за предявяването му са изпълнени, а удовлетворяване на кредитора не се установява, то резултатът по спора не би се повлиял от това, дали стойността на дружествения дял на длъжника като съдружник в дружеството е положителна или отрицателна величина. В този смисъл не следва да се коментира и приложената съдебна практика, съотносима към иска по чл.125 ал.3 ТЗ, но не и към настоящия спор.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация, поради което и не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №118 от 22.10.2013 г. по т.д. № 275/13 на БАС .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.