3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 647
гр.София, 19.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1018 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 181/ 25.10.2018 г. по гр.д. № 484/ 2018 г., с което Пловдивски апелативен съд, потвърждавайки решение № 792/ 08.06.2018 г. по гр.д. № 2254/ 2016 г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил иска на Г. Н. Т. срещу УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – П. по чл. 49 ЗЗД за сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от действията на лекарите и медицинския персонал в периода от 09.05.1969 г., когато ищецът е роден във ВМИ „И. П. П.“ – П., до 11.05.1969 г., когато е изписан като новородено, причинили на ищеца детска церебрална парализа с тежък квардипаретичен екстрапирамиден синдром, тежка степен.
Решението се обжалва от Г. Н. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, да допусне доказателства, които не са били събрани от първата инстанция поради процесуални нарушения? 2. Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, да допусне и онези доказателства, които не са били събрани по причина, че първата инстанция не е направила всичко възможно за това? 3. Длъжен ли е първоинстанционният съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си фактите, подлежащи на доказване и да укаже на страните, как се разпределя доказателствената тежест по установяване на тези факти? 4. Длъжен ли е съдът да укаже на страните и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти не сочат доказателства? 5. В случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и/ или за кои от тях не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд? 6. Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 266, ал. 3 ГПК при условие, че искът е отхвърлен поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно доказателствени искания, но не са били уважени поради допуснати от първостепенния съд нарушения, а оплакванията за това са въведени във въззивната жалба? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обуславящи решението. Извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС и с ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, а по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът се позовава на недопустимост и очевидна неправилност на решението (чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е недопустимо, а и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения.
От ответника УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ответник и по касация, не е постъпил отговор на жалбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че тя е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърления иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а липсват и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК.
Съображенията за това:
Всички въпроси, които касаторът е повдигнал, са относно правомощията на въззивния съд, когато делото е останало непопълнено с доказателства вследствие допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения. Действително с обжалваното решение въззивният съд е решил спора, като е приложил спрямо ищеца неблагоприятните последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК), но също така е приел, че дори вземането по предявения иск по чл. 49 ЗЗД да е възникнало, то е било погасено по давност.
Няма колебание в съдебната практика, че когато по делото не бъдат доказани материално-правните предпоставки на упражненото с иска субективно право, искът е неоснователен. Няма колебание в съдебната практика и за това, че когато по делото са доказани материално-правните предпоставки на упражненото с иска субективно право, но по възражение от ответника се установи, че погасителната давност е изтекла, искът е неоснователен.
Следователно двете групи съображения, при които въззивният съд е приел иска неоснователен, са равностойни. За допускането на касационния контрол, е необходимо касаторът да е повдигнал материално-правен или процесуално-правен въпрос, обуславящ и двете групи съображения. В случая, по втората група мотиви (за погасителната давност) въпрос няма повдигнат, а това изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК решението да бъде допуснато до касационен контрол по повдигнатите все процесуално правни въпроси.
За това, че липсва и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, е достатъчно да се посочи, че: 1) касаторът не изтъква при каква процесуална пречка или пречки е постановено обжалваното решение и 2) резултатът от извършената служебна проверка сочи, че решението е допустимо.
Настоящият състав приема, че за основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК законът не изисква повдигнат материално-правен или процесуално-правен въпрос. Аргументът произтича от това, че касаторът може да го заяви „независимо от предпоставките по ал. 1 (на чл. 280 ГПК)“. Законът обаче изисква касаторът да обоснове очевидната неправилност на обжалваното решение. Аргументът произтича от правото на защита/ на участие, с което разполага ответникът по касация. Това обяснение има и конституционно основание – чл. 122, ал. 1 КРБ. Заявено от касатора, но не обосновано основание „очевидната неправилност“, осуетява правото на защита/ на участие на ответника по касация и изключва възможността по него обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 181/ 25.10.2018 г. по гр.д. № 484/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.