Определение №647 от 26.7.2012 по гр. дело №912/912 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 647

гр. София, 26.07.2012 г.

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 912 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. С., чрез пълномощника й адв. Б. А., срещу решение от 07.04.2011 г., по гр.д. № 6243/2009 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, II-а въззивен състав, с което е отменено решение от 28.11.2006 г., постановено по гр.д. № 21010/94 г., по описа на СРС, 57 с-в, в частта, с която са определени квотите на страните в делбата, а именно: за С. Д. Г., Р. Г. С., Р. Н. И. и К. Н. К. – по 1/8 ид.ч. и за С. М. С. – 4/8 ид.ч. и вместо него е постановено друго, с което са определени квотите на съделителите в процесния апартамент, както следва: за С. Д. Г. – 4765/46852 ид.ч., за Р. Г. С. – 4765/46852 ид.ч., за Р. Н. И. – 4765/46852 ид.ч., за К. Н. К. – 4765/46852 ид.ч. и за С. М. С. – 27792/46852 ид.ч., като в останалата му част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – С. Д. Г., Р. Г. С., Р. Н. И. и К. Н. К. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторката не е формулирала изрично материалноправните или процесуалноправните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпреки дадените с разпореждане от 01.06.2011 г. указания в тази насока. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в молбата-уточнение от 21.06.2011 г. тя е изложила по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като е преразказано съдържанието на самото обжалвано решение. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/12.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторката не е обосновала самото основание за допускане до касационно обжоалване, т.е. не е посочила какво е значението на “поставените” правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.04.2011 г., по гр.д. № 6243/2009 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, II-а въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар