2
гр. д. № 4347/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 647
София, 28.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 4347/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Т. П. С. и С. Г. С. срещу решение от 04.042014 г. по гр. д. № 53/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 8798/2012 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу Р. Л. Г.-Л. иск за делба на склад с площ от 47.40 кв. м., отразен като обслужваща част на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.150.6, който склад понастоящем представлява част от заведение за обществено хранене, състоящо се от самостоятелен обект в сградата с идентификатор 67800.502.150.7, с площ от 45.05 кв. м. и от сграда с идентификатор 67800.502.150.3, с площ от 17 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор 67800.502.150, в [населено място], [улица], с площ от 17 кв. м.
Поддържа се довод за недопустимост на решението в тази част, като постановено по непредявени искове, а при неуважаване на този довод се поддържа твърдение за необоснованост на извода, че посочените обекти са самостоятелни и не са съсобствени между страните по иска.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. ГПК с довод, за недопустимост на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси: 1. поражда ли правно действие декларацията, дадена от единия съпруг и съсобственик на имота по реда на чл. 56, ал. 3 З. отм., ако другият съпруг не е дал също такава декларация; 2. следва ли да се изключи от делбата гаража, заснет като самостоятелен обект с идентиф. № 67800.502.205.8, който е част от сградата, след като делбата е поискана на цялата сграда.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият състав на ВКС, І г. о. на РБ я намира за допустима.
За да се произнесе по доводите за наличие на основания за допускане на касационна проверка съдът взе предвид следното:
По доводът за недопустимост на решението в обжалваната част:
Касаторите са предявили срещу Р. Г.-Л. иск за делба на съсобствените помежду им дворно място и построените в него две жилища, разположени съответно на първи и втори жилищни етажи и складовите помещения към тях, които имоти са индивидуализирани с идентификатори 67800.502.105.5 и 67800.502.105.6.
Ответницата с отговора по исковата молба е възразила, че към имота – жилище на втория етаж от сградата с идентификатор 67800.502.105.6., не съществува складово помещение, тъй като през 1995 г. е преустроено в стопанско помещение – заведение за хранене на основание одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж от 01.06.1995 г., както и след дадено съгласие от съсобственицата на сградата Т. С. по реда на чл. 56, ал. 2 З. отм. Преустройството и пристрояването са извършени от Т. Г., майка на ответницата. След реализирането на обектът той е станал собственост на Т. Г., поради което не е съсобствен между страните и следва да се изключи от делбата, като се отхвърли предявения иск по отношение на този самостоятелен обект.
В становището, дадено от ищците по иска по отговора на ответницата и заявеното от нея обстоятелство относно преустройството на складовото помещение в стопански обект, те заявяват, че такъв стопански обект не е нанесен в кадастралната карта. Не са отрекли съществуването му и не са поискали включването му в обектите, делба на които се иска. Тъй като ответницата е поддържала, че този стопански обект е собственост на трето лице, нейната майка, тя не е имала интерес да поиска на основание чл. 342, ал. 2 ГПК, включването на този имот в имотите, предмет на делба.
От фактическа страна съдът е приел за установено с писмени доказателства, че право на собственост върху дворното място е придобито от Т. С. и Т. Г. при равни права на основание договор за дарение, сключен в тяхна полза от родителите им през 1981 г. На основание одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж са построили в имота двуфамилна жилищна сграда, изпълнена на приземен етаж и два жилищни етажа, във всеки от които е построено по едно жилище. Съсобствениците на имота са си разпределили ползването на обектите в сградата, като касаторите ползват жилището в първия етаж, а ответницата – жилището на втория етаж.
През 1995 г. на основание издадено строително разрешение и одобрен архитектурен проект едното складово помещение в сградата на приземния етаж с площ от 47 кв. м. е било преустроено в търговски обект – заведение за хранене. Съсобственичката Т. Г. е дала съгласие по реда на чл. 56, ал. 2 ЗНСУ, сестра й да построи както и да преустрои част от приземния етаж в заведение за хранене. Декларацията е нотариално заверена. Обектът е построен и пуснат в експлоатация с разрешение за ползване от 03.06.1999 г.
През 2006 г. Т. Г. и съпругът й Л. Г. са дарили на дъщеря си Р. Л. Г.-Л. притежавания от тях в режим на СИО имот, представляващ ? ид. ч. от масивна жилищна сграда построена в УПИ Х-893, в кв. 66 в [населено място], а само Т. Г. е дарила на дъщеря си притежаваната от нея ? ид. ч. от дворното място. В съставения нот. акт няма индивидуализиране на самостоятелните обекти в сградата.
С приета техническа експертиза е установено, че построената в УПИ Х-893 жилищната сграда се състои от приземен етаж и два жилищни етажа. В югоизточната част от приземния етаж е обособено заведение на площ от 52.83 кв. м. В двора е построена едноетажна постройка и тоалетна на площ от 48.39 кв. м. с предназначение –битовка, хладилни площи, склад и тоалетна. Общата площ на заведението за бързо хранене „Рай” е 101.22 кв. м.
В североизточната част от приземния етаж са изпълнени гараж, две складови помещения, тоалетна и коридор и тази част се ползва от ищците. П. етаж е със застроена площ от 128.82 кв. м., от които ищците ползват 57.71 кв. м. без стълбищната клетка, а ответницата 52.83 кв. м. (без стълбищната клетка). Първия жилищен етаж е построен на площ от 141.86 кв. м. и се ползва от ищците. Вторият жилищен етаж е построен на площ от 136.65 кв. м. и се ползва от ответницата. Подходът за него е от югозапад посредством допълнително изградено външно стълбище.
В хода на делото е била проведена процедура за изменение на кадастралната карта. От представените писмени доказателства- схеми, издадени през 2012 г. от службата по геодезия и кадастър, се установява, че в кадастралната карта са нанесени като построени в дворното място и приземния (първия) етаж на сградата, два самостоятелни обекта. Първият е с идентификатор 67800.502.105.7, описан е като обект с предназначение – за обществено хранене и площ от 45.05 кв. м. Вторият самостоятелен обект в сградата е заснет с идентификатор 67800.502.105.8 и с предназначение гараж. Нанесени са и сграда, разположена в поземлен имот с идентиф. 67800.502.105., застроена на площ от 41 кв. м., която е заснета с идентификатор 67800.502.105.2 с предназначение – за друг вид обитаване както и друга сграда, застроена на площ от 17 кв. м. с предназначение – сграда за обществено хранене, заснета с идентификатор 67800.502.105.3 (л. 123). Писмените доказателства са приети по делото в съдебното заседание, проведено на 11.09.2013 г. като отново ищците не са поискали да бъдат включени в делбата други обекти, извън първоначално посочените в исковата молба. В становище, което са депозирали по повод дадения отговор от ответницата, са заявили, че заведението за хранене не е съсобтвено между страните по делото, както и че са поискали делба само на сградата, която е съсобствена между тях и обектите в която са нанесени в КК на основание заповед от 13.09.2012 г. За тези два обекта са поискали делба в исковата молба.
Съдът е приел, че е сезиран с иск за делба на двете жилища със кладови помещения, като складовото помещение с площ от 47.40 кв. м., съставлява обслужващо помещение към жилище с идентификатор 67800.502.105.6. От доказателствата по делото е направил извод, че не съществува такова обслужващо помещение към жилището на втория етаж с идентиф. 67800.502.105.6., поради преустрояването му в заведение за хранене и функционално свързано с построен друг самостоятелен обект в дворното място. Отхвърлил иска за делба на това складово помещение, като го е индивидуализирал и в актуалното му състояние като част от заведение за хранене, нанесено като два самостоятелни обекта с идентификатори с идентификатор 67800.502.105.7 и с идентификатор 67800.502.105.3.
Мотивирал е извода с установеното от фактическа страна, че тази част от приземния етаж на сграда, с предназначение склад с площ от 47 кв. м., който по архитектурен проект е бил предназначен да обслужва жилището на втория жилищен етаж, е бил преустроен в търговски обект – заведение за хранене на основание одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж от 01.06.1995 г., както и след дадено съгласие от съсобственицата на сградата Т. С. по реда на чл. 56, ал. 2 З. отм. Преустройството и пристрояването са извършени от Т. Г.. След реализирането на обектът той е станал собственост на Т. Г., поради което не е съсобствен между страните и следва да се изключи от делбата, като се отхвърли предявения иск по отношение на този самостоятелен обект.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на решението в обжалваната част по поставения процесуален въпрос дали решението е допустимо в тази част.
Ответницата с отговора по исковата молба е възразила, че стопанско помещение, каквото е описано в исковата молба не съществува. То е част от заведение за обществено хранене, построено от майка й на основание отстъпеното й от ищцата право на строеж и пристрояване. След реализиране на суперфицията обектът е станал собственост на майка й Т. Г.. Позовала се е и на придобивното основание давностно владение, което е осъществявано от майка й от въвеждане на обекта в експлоатация през 1999 г. и е осъществявано до предявяване на иска за делба. На този довод е противопоставено възражение, че давността е прекъсната през 2006 г.,когато родителите на ответницата й даряват ? ид. ч. от сградата. По повод учреденото по реда на чл. 56, ал. 2 З. е възразено, че с декларацията е дадено съгласие за преустройство на част от приземния етаж с цел обособяване на заведение за хранене, но не и за придобиване на правото на собственост върху него.
Съдът е тълкувал изразената вола в декларацията, с което ищцата Т. С. е дала съгласие сестра й да изгради от свое име, за своя сметка и като своя собственост постройка и реконструира част от приземния етаж, които ще използва като заведение за обществено хранен. Достигнал е до извода, че обемът на ограниченото право на строеж не е само до пристройка към жилищната сграда, а се отнася за целия обект заведение за хранене, включващ както постройка извън сградата, така и преустройството на част от приземния етаж. Въз основа на това е намерил, че склад с площ от 47.40 кв. м. в приземния етаж с обслужващо предназначение по отношение на жилището с идентиф. 67800.502.150.6 не съществува и е отхвърли иска за делба на това помещение.
Това помещение е било предмет на иска за делба и съдът е дължал произнасяне по него. Това, че в диспозитива на решението, то е описано и с актуалното му състояние, както е отразен по действащата кадастрална карта, не обуславя недопустимост на съдебния акт. Формираната воля на съда е за отхвърляне на иска за делба на складово помещение.
По отношение на гаража, заснет през 2012 г. с идентификационен № 67800.502.205.8, е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по иск за делба на такъв обект, тъй като това не е поискано и в исковата молба. Този обект не е въведен като предмет на иска и по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, наред с това е установено по делото, че той се ползва от касаторите.
Не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението в частта, с която не е допусната делба на стопанския обект – заведение за обществено хранене, като недопустимо, постановено след обсъждане на факти, на които страните не са се позовали. Сочи се декларацията по чл. 56, ал.2 З. ( т. 3 и т. 4 от изложението).
Позоваване на този придобивен способ е направен от ответницата в отговора й по исковата молба от 13.12.2012 г. и уточнението към него от 18.12.2012 г. Съдът е обсъдил релевиран довод и представеното за доказването на твърдяния факт писмено доказателство.
Поставеният от касаторите първи материалноправен въпрос за това поражда ли правно действие декларацията, дадена от единия съпруг съсобственик на имота по реда на чл. 56, ал. 3 З. отм., ако другият съпруг не е дал също такава декларация, не е разрешаван от съда, тъй като такъв довод не е релевиран. Съдът е приел, че обектът заведение за обществено хранене като съвкупност от преустроената част от приземния етаж и построените извън жилищната сграда постройка и навес, които са функционално свързани, не са предмет на иска за делба. Извод за това е направен след анализ на изразеното от касаторите становище, подадено на 21.03.2013 г. по повод отговора на ответницата по исковата молба. Законосъобразно въззивният съд е приел, че този обект не е въведен като предмет на иска за делба и по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, нито чрез поправка на исковата молба.
Общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК е само този материалноправен или процесуален въпрос, който е бил разрешен от съда и въз основа на който съдът е формирал решаващите си изводи за спора.
Не обуславя основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение и вторият въпрос: следва ли да се изключи от делбата гаража с идентиф. № 67800.502.205.8, който е част от сградата, след като е поискана делбата на цялата сграда.
Г. е самостоятелен обект на правото на собственост. В обстоятелствената част на исковата молба са конкретизирани обектите в жилищната сграда, на които се иска делба. Те са описани като жилищата построени в първия и втория жилищни етажи в сградата, която се състои от три етажа, първия от които наричан приземен. С така направената конкретизация на обектите е очертан предмета на иска.
С приета по делото техническа експертиза е установено, че в приземния етаж, в североизточната му част, която се ползва от касаторите, са изпълнени гараж, две складови помещения, коридор и тоалетна. С това са били уточнени изпълнените в сградата самостоятелни обекти. Страните не са направили искане за допускане делба и на гаража, който за разлика от складовите помещения в приземния етаж има статут на самостоятелен обект на правото на собственост. Нанасянето на самостоятелните обекти в жилищната сграда и другите постройки в дворното място в кадастралната карта, няма право пораждащи последици, а само отразяване на актуалното състояние на имота с нанасяне на обектите в него. Самостоятелните обекти в съсобственото дворно място са възникнали с построяването им и от този момент те са годен обект на правото на собственост както и на иск за прекратяване на съсобствеността върху тях, ако съсобствениците формират воля за това.
При така извършените процесуални действия от страните, обосновано е прието от въззивния съд, че гаражът не е въведен като предмет на иска за делба. Районният съд не се е произнасял по такова искане, поради което този обект не е бил предмет и на въззивното производство. Пропускът на съда да се произнесе по цялото искане на страната може да се отстрани по реда за допълване на решението – чл. 250 ГПК, но такава процедура не е проведена.
При проверка на въззивното решение не се установи да са налице въведените основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение, поради което такава не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.042014 г. по гр. д. № 53/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 8798/2012 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите Т. П. С. и С. Г. С. срещу Р. Л. Г.-Л. иск за делба на склад с площ от 47.40 кв. м., отразен като обслужваща част на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.150.6, който склад понастоящем представлява част от заведение за обществено хранене, състоящо се от самостоятелен обект в сградата с идентификатор 67800.502.150.7, с площ от 45.05 кв. м. и от сграда с идентификатор 67800.502.150.3, с площ от 17 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор 67800.502.150, в [населено място], [улица], с площ от 17 кв. м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: