О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 04.10.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №485 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на У. Б. АД, [населено място], срещу определение от 06.04.2012г. по ч.гр..д.№9612/2011г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено определение от 01.06.2011г. по гр.д.№24379/2010г. на Софийски районен съд, с което е изменено постановеното решение от 08.04.2011г. в частта за разноските.
Ответниците по частната жалба Г. В. и В. В. оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Обжалвано е въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските, като са намалени разноските, които двамата ищци Г. В. и В. В. са осъдени да заплатят на ответника У. Б. АД, съответно в размер на 3185,51лв. и 1014,49лв., вкл. 200лв. – възнаграждение за вещо лице, а останалите суми – за адвокатско възнаграждение.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос: „допустимо ли е при заявено искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение до 10575,90лв., съдът да постанови намаляването му до 4000лв.”, доколкото с приложеното решение №16 от 24.03.2011г. по т.д.№354/2010г. на ВКС, ТК, Іт.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, не е разрешен поставения от касатора по настоящото дело правен въпрос, а въпрос дали е допустимо произнасянето по непредявен иск.
Не могат да се приемат за основателни и доводите, че произнасянето по молбата е недопустимо. В молбата за изменение на решението в частта за разноските, ищците Г. В. и В. В. са поддържали, че при трудов спор ищците не дължат разноски независимо от изхода на спора. Като евентуално са заявили възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Страната може да поиска от съда да признае като разноски само тази част от изплатеното адвокатско възнаграждение, която отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Като се произнася по такова искане, съдът може да признае като разноски само тази част от изплатеното адвокатско възнаграждение, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Страната няма задължение да посочва кой е минимално определения размер от закона, а ако посочи такъв размер /какъвто е разглеждания случай/, то той не обвързва съда именно защото минималният размер е определен от закона.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „допустимо ли е искането за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК да се прави за първи път в молбата по чл.248 от ГПК или то се преклудира след последното по делото заседание”. В разглеждания случай съдът е приел, че не е преклудирана възможността на ищците да искат намаляване на възнаграждението, присъдено на ответника, тъй като при приключване на съдебното дирене СРС не е дал възможност на ищците да вземат становище по размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Дали за страната е съществувала правната възможност да заяви искането по чл.248 от ГПК в откритото съдебно заседание или не, е фактически въпрос и правилността на извода на съда по този въпрос не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационното обжалване – т.1, ТР№1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. При възприетата от съда фактическа обстановка, правният му извод, че искането по чл.248 от ГПК не е преклудирано, не противоречи на представената от касатора задължителна практика на ВКС.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставения въпрос: „обхващат ли обективните предели на сила на пресъдено нещо на решението, с което искът е отхвърлен на основание липса на трудово правоотношение и последиците от решението, каквато е отговорността за разноски”. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не е неясна, непълна или противоречива, и по приложението й в съдебната практика няма колебание, че се съобразяват размерите на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с оглед на иска, така както е предявен от ищеца, а не с оглед на мотивите при отхвърляне на иска.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.04.2012г. по ч.гр..д.№9612/2011г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено определение от 01.06.2011г. по гр.д.№24379/2010г. на Софийски районен съд, с което е изменено постановеното решение от 08.04.2011г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: