3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
С., 05,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1004/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Д. Н. гражданин на И. и К. Н. – гражданин на О. кралство В. и С. И. против решение № 1354 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 728/2011 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са възпроизвели текста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Формулирали са въпросите- „Учредената договорна ипотека от ответника по касационната жалба представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 вр. чл.4.1. от процесния договор; 2. има ли правно валидно значение факта, дали към момента на .. учредяване на ипотеката същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор … ;3.Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства от страна на касатора за наличие на реално увреждане на неговите интереси…. и 4.Допустимо ли е решаващия състав при тълкуване на процесния договор на основание чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните …”. По отношение на тези въпроси страната лаконично и общо е отбелязала, че същите били „ съществени” тъй като САС „ формирал и обусловил решаващата си воля, обективирана в обжалваното решение на тях”. Посочено е също така общо, че считали, че „точното приложение на закона и развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК формират правно основание за допускане на касационно обжалване ”, поради това, че правен въпрос / неуточнен/ бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС по тълкуването на чл.20 ЗЗД – изброени и приложени решения и определение на същия съд. В заключение е заявено, че в този смисъл било и „ становището на ВКС”, изразено в ТРОСТГК №1 /10г. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени общо и в контекста на поддържаното от страната становище по спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторите са поддържали, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от тяхна страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен, конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая,изброените и приложени решения по чл.290 ГПК – съставляващи задължителна практика по поставените въпроси в тях въпроси са относими към разглеждането основание, но само като актове включени в обхвата му, тъй като страната не е очертала изрично тяхната относимост свързана със съпоставянето на формулираните като релевантни въпроси и установяване на идентичност както на хипотезите, така и на разрешените въпроси. Още повече, че в случая липсва и мотивираност, че със задължителната практика са разрешени именно поставените от страната въпроси, какъвто извод не може да бъде направен от представените решения на ВКС по чл.290 ГПК, третиращи различна фактическа обстановка. Или поради това не се установява и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното определение по чл.288 ГПК както и представеното решение по административен спор не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г. Единствено относимото приложено решение към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е решение № 559 /93г. на ВС на РБ , което обаче третира иск по чл.67, ал.1 ЗСВ в хипотеза на отрицателен установителен иск за липса на право на надстрояване в съсобствен парцел т.е. липсва каквато и да било относимост към повдигнатия правен спор, а и връзка с него не е очертана от касаторите, които е следвало да обосноват противоречие при разрешаването на някой от поставените от тях въпроси в сравняваните съдебни актове- обжалваното решение и цитираните приложени решения.
Доколкото страната само е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като неправилно го е квалифицирала по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, следва да се приеме, че не са развити никакви аргументи за наличие на това основание, които биха могли да бъдат разглеждани.
ТРОСГТК №1/09г. дава указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и цитирането му от страна на касаторите не съставлява основание в подкрепа на конкретното наличие на основанията по цитирания текст.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 1354 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 728/2011 г. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: